Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Нико пъшка, забелва очи, плъзва се по гръб, оставя кървава следа върху преградата и изпуска оръжието. Гърдите му се раздират от болка. За миг притваря клепачи и когато ги отваря, вижда с мътен поглед яките болтове от долната страна на хеликоптера. Забелязва, че ръжда е разяла белия цвят около големите гайки, но не усеща как десният му бял дроб се изпълва с кръв.

Кашля немощно, почти изгубил съзнание, но внезапно мярка Юна, скрит зад стената на столовата с метален прът в ръцете. Очите им се срещат, Нико събира сили и ритва карабината към него.

Аксел е уплашен, изстрелите звучат в ушите му, той целият трепери. Рафаел го използва за щит. Заедно се олюляват, острието леко прорязва шията. Той усеща стичащата се надолу по гърдите кръв. Вижда как последният бодигард приближава скривалището на Юна Лина, но нищо не може да направи.

Юна бързо се протяга напред, достига загрятата карабина с ръка и я придърпва към себе си. Бодигардът на хеликоптерната площадка стреля два пъти по него. Куршумите рикошират между стените, пода и парапета. Юна изважда празния пълнител и вижда, че Нико преравя джобовете си за още патрони. Той пъшка, отпаднал и притиска ръка към окървавения си корем. Бодигардът крещи на Рафаел да заеме мястото си. Хеликоптерът е готов да излети. Нико рови в единия джоб на бедрото си и когато изважда ръка, една бонбонена обвивка отлита с вятъра, но той стиска един патрон. Кашля тихо, поглежда единствения патрон и го търкулва по пода към Юна.

Той дрънчи по металната повърхност, месинговата гилза и медният връх блещукат.

Юна го улавя и бързо го пъхва в пълнителя.

Нико вече е със затворени очи, балонче кръв излиза от устните, гърдите все още се надигат в ускорено дишане.

Тежките стъпки на бодигарда се чуват по пода.

Юна вкарва пълнителя в карабината, зарежда единствения патрон, вдига оръжието, изчаква няколко секунди и напуска скривалището.

Рафаел отстъпва назад, държейки Аксел пред себе си. Синът вика нещо от хеликоптера, пилотът му маха да се качи.

— Трябваше да ми целунеш ръка, когато имаше шанс — шепне Рафаел в ухото на Аксел.

Струните на цигулката издават звук от допира.

Бодигардът приближава Нико с широки крачки, навежда се над преградата и насочва пистолета към лицето му.

— Jonottakaa — вика Юна на фински.

Вижда го да променя посоката на оръжието към него и бързо се отмества странично, опитва се да намери точната посока за стрелба, трябва да улучи с единствения куршум.

Става въпрос за секунди.

Непосредствено зад бодигарда стои Рафаел и притиска ножа към гърлото на Аксел. Дрехите им се развяват, прехвърчат пръски кръв. Юна се снижава малко, повдига мерника няколко милиметра и стреля с карабината.

„Jonottakaa“, мисли си. „Застанете на опашка.“

След гърмежа усеща силния откат в рамото си. Куршумът се изстрелва със скорост 800 метра в секунда. Без ни най-малък звук влиза през гръкляна и излиза през врата на бодигарда, продължава, без да губи много от скоростта си, през плешката на Рафаел и пада в морето.

Ръката му трепва и ножът издрънчава на палубата.

Аксел Рисен се навежда.

Бодигардът гледа вторачен Юна, кръв се стича по гърдите му, той вдига пистолета, олюлявайки се, но губи сили. Хърка странно, кашля, и устата и брадичката му се опръскват с кръв.

Сяда на пода, опипва с ръка шията си, примигва два пъти и изцъкля очи.

Рафаел седи на силния пулсиращ вятър с пребледнели устни и притиска ръката с цигулката към кървящото си рамо, втренчен в Юна.

— Татко! — вика синът от хеликоптера и му хвърля пистолет, който пада с трясък, отскача и се озовава в краката на Рафаел.

Аксел седи с премрежен поглед до перилата и се опитва да спре кръвта си с ръка.

— Рафаел! Рафаел Гуиди! — провиква се Юна колкото му глас държи. — Тук съм, за да те арестувам.

Рафаел стои на пет метра от хеликоптера с пистолет в краката. Спортният екип се развява на вятъра. С мъка се навежда и взима пистолета.

— Заподозрян си в контрабанда на оръжие в особено големи размери, отвличане и убийство — казва Юна.

Лицето на италианеца е обляно в пот, пистолетът трепери в ръката му.

— Хвърли оръжието! — вика Юна.

Рафаел държи тежкия пистолет в ръката си, но сърцето му трепва, когато среща спокойния поглед на Юна.

Аксел се опитва да извика на полицая да бяга.

Юна не помръдва.

Всичко се случва като насън.

Рафаел вдига пистолета към Юна и натиска спусъка, но оръжието само изщраква. Опитва отново и въздиша, когато разбира, че синът му не е изпълнил обещанието си да зареди пълнителя. Чувства ужасна самота като смразяваща плесница.