Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Виждам, с колко време разполагаме? — пита Рафаел.

— Движат се с малко повече от 33 възела и ще пристигнат след десет минути.

— Няма страшно — успокоява ги бодигардът и гледа към хеликоптера. — Ще успеем да откараме теб и Петер навреме, поне три минути преди…

През стъклената врата на мостика нахлува светлият бодигард. Той е пребледнял и уплашен.

— Тук има някой. Някой се е качил на яхтата — вика той.

— Колко са? — пита прошареният му колега.

— Видях само един, но не знам… носи карабина без специално оборудване.

— Трябва да го спреш — нарежда прошареният на светлия.

— Дай ми един нож — бързо казва Рафаел.

Бодигардът изважда нож с тънко сиво острие. Рафаел го поема и се приближава до лоцмана разярен.

— Нали щяха да чакат подкрепление? — крещи той. — Каза, че ще чакат подкрепление!

— Доколкото разбрах…

— Какво, по дяволите, правят тук? В нищо не могат да ме обвинят — казва Рафаел. — В нищо!

Лоцманът поклаща глава и се отмества назад. Рафаел го приближава.

— Какво, по дяволите, правят тук, ако не могат да ме обвинят в нищо? — крещи той. — Няма нищо…

— Не знам, не знам — повтаря лоцманът със сълзи в очите. — Предадох само каквото чух…

— Какво каза всъщност?

— Да съм казал? Не разбирам…

— Нямам време — крещи Рафаел. — Кажи ми само, дявол те взел, какво им каза!

— Нищо не съм казвал.

— Странно, адски странно, нали? Не е ли?

— Подслушах каналите им, точно както трябваше…

— Толкова ли е трудно да си признаеш — реве Рафаел, прави няколко бързи крачки напред и пробожда лоцмана с ножа в корема.

Ножът почти без съпротива разкъсва ризата му и се забива в мастната тъкан и червата. Кръвта бликва като фонтан над острието, изпръсква ръката на Рафаел и ръкава на анцуга му. С учудено изражение лоцманът се опитва да направи крачка назад, за да избяга от ножа, но Рафаел го следва, поспира се за миг и го поглежда в очите.

Цигулката се чува от столовата: светлите тонове блестят и игриво подскачат.

— Може да е Аксел Рисен — неочаквано казва прошареният бодигард. — Сигурно са го подслушали, може да поддържа връзка с полицията чрез…

Рафаел изважда ножа от корема на лоцмана и се втурва надолу по широката стълба.

Лоцманът затиска с ръка раната си, кръвта капе върху черните му обувки, той се опитва да направи крачка, но се подхлъзва и пада, и остава да лежи с поглед в тавана.

Прошареният бодигард тръгва след Рафаел с вдигната карабина, вперил поглед в панорамния прозорец на столовата.

Аксел престава да свири, когато Рафаел слиза и го посочва с кървавия нож.

— Предател — изревава той. — Как може да си толкова шибано…

Прошареният бодигард изведнъж произвежда серия от оглушителни изстрели с карабината си. Куршумите пробиват панорамния прозорец, а гилзите се търкулват, дрънчейки надолу по стъпалата.

С големи и предпазливи крачки Юна и Нико се добират до външните стълби, покрай долната палуба и нагоре към огромната кърма. Тихото море се простира във всички посоки като необятна стъклена плоча. Изведнъж Юна чува да свири цигулка. Опитва се да види нещо зад големите стъклени врати. Загатнати тъмни силуети зад огледалната стъклена повърхност. Личи само малка част от столовата. Не се мярка никой. Музиката продължава да звучи. Отдалечена като в сън, приглушена от прозорците.

Юна и Нико изчакват, после прибягват бързо покрай отворено пространство с плувен басейн без вода, под издадената тераса до металната стълба.

Чуват стъпки по терасата и се скриват до стената към подпорите на стълбата.

Бързите игриви тонове на цигулката сега се чуват по-ясно. Изпълнението е безупречно. Юна надниква предпазливо в огромната столова с канцеларски пособия на различните маси, но не вижда хора. Този, който свири, сигурно се намира от другата страна на широката червена стълба.

Юна прави знак на Нико да го последва и да прикрива гърба му, и посочва към капитанския мостик.

Изведнъж цигулката утихва по средата на красив акорд в най-високия регистър.

Съвсем неочаквано.

Юна се хвърля зад стълбата в мига, в който чува приглушени изстрели от автомат.

Бърз и силен пукот. Куршумите се удрят в стъпалата, където току-що беше стоял, и рикошират, свистейки в различни посоки.

Юна пълзи зад стълбата, тялото му отново прелива от адреналин. Нико се е прикрил зад крана на спасителната лодка и отвръща на огъня. Юна се мести приведен наоколо, вижда поредицата от куршумени дупки в тъмния прозорец, като пръстени скреж около черни зеници.