Крис Картер - По следите на злото

— Ако дори си помислиш да помръднеш — каза ядосан глас, — кълна се в Бога, че ще пръсна черепа ти и ще изиграя племенен танц около обезглавения ти труп.

Еко Парк, Лос Анджелис,

по-малко от един час по-рано

— Точно в края на Лемойн Стрийт — беше казал Лушън на Хънтър, — от другата страна на Парк Авеню, е входът за северния паркинг в Еко Парк. Кажи на шофьора да те остави там.

След по-малко от минута жълтото такси спря на паркинга.

— Сега плати на шофьора и слез — заповяда Лушън и това веднага задейства сигнал за тревога в главата на Хънтър.

Тук нещо не е наред , помисли си той. Няма начин Лушън да се срещне с мен в такова открито и публично пространство. Би било твърде рисковано за него. Това е или за отклоняване на вниманието, или още една предпазна мярка.

Лушън може и да следеше таксито, но не знаеше какво става вътре. Хънтър беше сигурен в това. Трябваше да действа бързо.

Преди да плати на шофьора, той бързо извади малкото проследяващо устройство, което беше закачено за вътрешната страна на джоба на джинсите му, и го скри между телефона и дланта на дясната си ръка.

— А сега, съблечи се — каза му Лушън няколко минути по-късно, когато Хънтър стигна до езерото Еко Парк. — И хвърли в езерото всичките си дрехи — ризата, джинсите, бельото, обувките, чорапите… всичко. Не оставяй нищо на брега, ясен ли съм?

— А телефонът? — попита Хънтър.

— Във водата.

— Как ще поддържаме връзка, Лушън?

— Довери ми се, Скакалец. А сега, телефонът, дрехите, всичко… в езерото и се погрижи да потънат.

Хънтър трябваше да импровизира, при това бързо. Не беше питал, но подозираше, че ако проследяващото устройство се намокри, това ще бъде краят му.

Докато се събличаше, той сръчно държеше проследяващото устройство в дланта на дясната си ръка, но точно преди да скочи във водата, доближи ръка до лицето си, за да запуши носа си, и с бързо и ловко движение на ръката си, прехвърли проследяващото устройство в устата си — единственото място, за което се сети, където можеше да го предпази да не се повреди от водата.

Хънтър използва езика си, за да вклини устройството между зъбите и лявата си буза, и скочи в езерото Еко Парк. Докато се гмуркаше във водата, той се замоли идеята му да проработи.

Гарсия влезе в паркинга в северния край на Еко Парк точно шест минути и четиридесет и седем секунди, след като Хънтър се качи във второто такси.

— Няма го — потвърди Гарсия по телефона. — Робърт е изчезнал. Току-що обиколих целия остров от брега. Гледах навсякъде. Няма следа от Робърт.

— Но провери ли на самия остров? — настоя капитан Блейк. — На земята, зад някое дърво. Може да е повален в безсъзнание или…

— Капитане, Робърт не е тук — увери я Гарсия. — Робърт го няма. Изпуснахме го.

— По дяволите! — изкрещя капитан Блейк. — Трябваше да изпратим две патрулни коли да го пресрещнат. Можеше и да изпуснем Лушън, но щяхме да спасим Робърт. А сега нямаме нищо…

— Почакай — прекъсна я Гарсия и се втренчи в екрана на мобилния си телефон. Гласът му потрепери от вълнение. — Пак се движи. Проследяващото устройство отново се движи.

— Какво? — попита капитан Блейк. — Как така се движи? Накъде?

— Карлос е прав — обади се Уест с променен от изненада глас. — Проследяващото устройство отново се включи, но изведнъж прескочи от Еко Парк на Монтана Стрийт… не, почакайте… пак подскочи… сега е на булевард "Норт Глендейл".

— Какво става, по дяволите? — попита капитан Блейк. — Робърт ли е, или е някакъв номер?

— Нямам представа — отговори Гарсия.

— Почакайте — отново заговори Уест. — Ти каза, че Робърт е скочил във водата, нали? — попита той Гарсия.

— Така ми казаха.

— Тогава устройството може да се е намокрило и да не работи добре, но някак пак предава.

— Възможно е — съгласи се Холбрук. — Това би обяснило лудешкото прескачане от едно място на друго.

— Каквото и да е станало — каза Гарсия и хукна към колата си, — това е всичко, с което разполагаме, затова тръгвам по следата.

— Пак прескочи — съобщи Уест. — Сега се движи по булевард "Глендейл".

— Мамка му — рече Гарсия и погледна екрана на мобилния си телефон, когато се качи в колата. — Това означава, че има петнайсетина минути преднина пред мен.

— Питър, къде си? — попита Уест.

— На магистралата "Голдън Стейт" — отговори Холбрук;. — На двайсет и пет минути от мястото.

— Ще изпратя патрулна кола да го пресрещне — заяви капитан Блейк. — Няма да поема отново този риск.