Крис Картер - По следите на злото

— По дяволите — възкликна едната. — Не знаех, че в езерото има "Чипъндейлс" [19] Американска мъжка танцова трупа, известна най-вече със своите стриптийз изпълнения. — Б. ред. . Преди няколко години хвърлих монета тук с това пожелание. Доста време мина, докато се сбъдна.

— Ако ти е студено, готин — извика другата, — мога да те стопля.

Двете се засмяха.

— Добре — каза Хънтър по телефона, взе найлоновия чувал и го отвори. — А сега какво?

— Сега предлагам да се облечеш — отговори Лушън. — В джоба на анцуга ще намериш пари. Отиди колкото можеш по-бързо на Еко Парк Авеню и пак спри такси. Тогава ще ти дам още указания.

На четвъртия опит Хънтър най-после спря такси. В град като Лос Анджелис старият розов анцуг не говори добре за никого. Джапанките, един номер по-малки и украсени с голяма розова роза отпред, също не правеха услуга на Хънтър.

— Накъде? — попита таксиметровият шофьор, афроамериканка на трийсет и няколко години, обърна се и заинтригувано погледна Хънтър.

Той чакаше. Знаеше, че Лушън е чул шофьорката.

— Кажи й да се отправи към Алтадина.

Хънтър й каза посоката.

— На купон ли отиваш? — попита тя и го погледна в огледалото за обратно виждане.

— Не, не точно.

Жената кимна.

— Тогава това е бил твоят избор на дрехи за вечерта? Защото… по дяволите. — Тя енергично поклати глава. — Анцугът е гаден. И онези джапанки… — Шофьорката продължи да клати глава. — Искам да кажа хм-хм .

— Тази вечер нямах голям избор — отговори Хънтър.

— Тя ми харесва — обади се Лушън. — Забавна е.

След Еко Парк и всички предпазни мерки, които беше взел, Лушън вече не трябваше да следи таксито на Хънтър, за да знае точно къде се намира.

Отне му няколко дни да провери, но телефонът, който използваше Хънтър в момента — "Самсунг SCH-N300" — беше един от първите масови потребителски телефони с вградена джипиес система. Сега Лушън можеше да следи движението му чрез електронната карта на смартфона си и това беше голямо предимство за него, защото искаше да стигне до склада най-малко десет минути преди Хънтър.

— Добре, на кое стихотворение беше?

— Стихотворение?

— Да, Скакалец. Стиховете на По, забрави ли?

Хънтър нямаше друг избор, освен да се облегне назад на седалката и отново да започне да декламира стихове.

Минаха през Гласъл Парк и Пасадина и най-сетне поеха по Норт Лейк Авеню, отправяйки се към Алтадина.

— Извинявай, че прекъсвам зловещата ти телефонна серенада — каза шофьорката, — но скоро ще стигнем до Алтадина. Искаш ли да те оставя на някое определено място?

Лушън даде указания на Хънтър, който предаде информацията на шофьорката. Пет минути по-късно — жената се успокои, когато остави Хънтър в отдалечен нежилищен район в северната част на Алтадина.

Без да поема рискове, Лушън все още държеше Хънтър на телефона и го накара да върви пеша пет минути, докато най-после го насочи към мястото.

— Последният имот вляво в края на улицата, Скакалец. Сградата, която прилича на хангар. В оградата има дупка на няколко метра от портата. Може да се провреш оттам.

Въпреки мрака Хънтър огледа сградата отвън. Явно беше поредният бизнес, пострадал от рецесията. В Лос Анджелис бяха разпръснати толкова много от тези неизползвани постройки, че той изобщо не се изненада, че Лушън е избрал да използва една от тях.

Изпълни нарежданията му, мина през оградата и тръгна по напуканите и огънати бетонни плочи, които бяха отвеждали посетители от портата в оградата до главния вход на склада.

— Вратите на склада са отворени — уведоми го Лушън. — На дръжката на едната ще намериш челник. Предлагам да си го сложиш и да го включиш. Там вътре е тъмно.

Хънтър стигна до вратата, намери челника и отново изпълни заповедите на Лушън.

Вътре в склада се разнасяше странна смесица от миризми — на дърво, антисептичен препарат за почистване с аромат на цветя и на нещо определено застояло.

Хънтър прекрачи прага, направи няколко крачки, спря и се огледа наоколо. Помещението нямаше прозорци и изкуствено осветление и мракът вътре беше непрогледен, с изключение на слабия лъч от лампата на челото на Хънтър, който хвърляше светлина само на три метра пред него. Подът беше отрупан със счупени стъкла.

— Внимавай къде стъпваш, Скакалец. Не искам да започнеш да кървиш отсега.

Хънтър бавно и предпазливо пристъпи напред.

— Точно така, продължавай да вървиш право напред. Скоро ще стигнеш вътрешна двуетажна структура. Това е старият главен офис на склада. От дясната си страна ще намериш спирално стълбище, което ще те отведе на втория етаж. Качи се там. Вратата е отключена.