Крис Картер - Отмъстителят

Да, новото й име предизвика усмивка на лицето й. Звучеше като ново начало. Може би нямаше да бъде толкова трудно да започне наново.

Алисън обаче грешеше.

Животът в Лос Анджелис се оказа много по-труден, отколкото очакваше. Когато най-после стигна дотам, Алисън си намери евтина стая в южната част на града. Хазяинът не й поиска документи за самоличност, което напълно я устройваше, но намирането на работа без лична карта не беше лесно, особено след като изглеждаше толкова млада. И тъй като всичко в Лос Анджелис беше много по-скъпо, отколкото в Съмърдейл, малкото пари, с които беше избягала, свършиха много по-бързо, отколкото предполагаше.

Хазяинът, нисък и плешив мъж с мръсни нокти и загрубяла кожа, който постоянно миришеше на спарена пот и печено пиле, каза на Алисън, че може да сключат сделка. Ако тя била добра с него и той щял да бъде добър с нея, и можела да остане, без да се тревожи за плащането на наема. В наивността си Алисън си помисли, че хазяинът наистина се опитва да й помогне, и когато той я покани в апартамента си, тя искрено вярваше, че вероятно ще трябва да почисти стаята и кухнята или да му сготви ядене.

Хазяинът беше тарикат, израснал по улиците на големия град. Той знаеше, че място като това в град като Лос Анджелис привлича определени хора. Така беше открай време и хазяинът бе виждал много млади момичета и жени като Алисън, уплашени до смърт от живота, които бяха зарязали в някое лайняно градче някъде, и знаеше, че те вероятно предпочитат да умрат, отколкото да отидат при ченгетата. Отиването в полицията означаваше да съобщят истинските си имена, да покажат документи за самоличност и да кажат откъде са, а те не бяха готови да го направят. Поне още не.

Дотогава Алисън мислеше, че смъртта на майка й по време на раждането й и гневът и побоите на баща й са най-лошото, което може да й се случи. В онази нощ тя откри нов вид страх и болка. Нов вид насилие над тялото и душата, което не мислеше, че е възможно. Алисън смяташе, че е открила ада.

След като хазяинът приключи с нея, ужасената и кървяща Алисън се върна в стаята си, събра малкото си багаж и избяга за втори път само за няколко седмици — и отново посред нощ. Същата вечер тя за пръв път започна да вярва в онова, което й беше крещял баща й толкова пъти — че тя е грешка и че не е трябвало да се ражда, че е създадена на този свят за наказание и че непрекъснато трябва да страда. Алисън обаче не искаше да страда повече. Тя искаше да сложи край на мъките си.

В шест часа сутринта случайно срещна Ренел, трийсет и две годишна афроамериканка, която беше преживяла същото като нея и много повече.

Ренел работеше за благотворителна организация, чиято главна цел беше да помага на жени, станали жертва на домашно малтретиране и насилие от страна на брачни партньори или родители.

Благотворителната организация приюти Алисън за няколко нощи. Дадоха й храна и й оказаха медицинска помощ и когато се възстанови, й помогнаха да си намери почтена работа.

Историята на Алисън беше подобна на тази на Ренел, чието истинско име беше Алиша. Двете станаха най-добри приятелки и чрез връзките си на улицата Ренел уреди на Алисън документи с новоизбраното й име.

И сега, дванайсет години по-късно, те все още бяха най-добри приятелки.

Наближаваше обяд, когато Гарсия се върна в сградата на Главното управление на полицията. Над Централен Лос Анджелис се бяха събрали няколко бели облака, предоставяйки така необходимия отдих от неспирната лятна жега, макар и само под формата на няколко разпръснати сенки.

— Може би направихме малък пробив — оживено каза той, щом влезе в кабинета.

Хънтър, който седеше зад бюрото си и преглеждаше досиета, спря да работи и се обърна към партньора си.

Карлос веднага му разказа за пътника, който беше привлякъл вниманието на Шарън Барнард на сутрешния полет.

— Оперативният отдел вече действа — добави той. — Свързват се с, Американ Еърлайнс“ и Федералната авиационна администрация и искат списъците с пътниците на двата полета. — Гарсия вдигна ръка. — Да, сигурен съм, че ако е бил нашият човек, той несъмнено е използвал фалшиво име и вероятно се е дегизирал, но ако установим, че наистина е бил той, чрез списъка може да се свържем с пътника, който е седял до него. Може би той или тя е забелязал нещо, което Том Хобс е пропуснал. Освен това — развълнува се още повече Карлос и повдигна вежди — Международното летище на Лос Анджелис е пълно с камери, включително в коридорите за транзитни пътници. Ако този човек е убиецът, все ще има заснети кадри.