Крис Картер - Отмъстителят

— А споменавала ли е нещо за някого, когото е срещнала напоследък? — попита той. — Не гадже или някой, който се опитва да я сваля, но може би някой, който я е заговорил в супермаркет, кафене или на улицата… където и да е. Някой нов, с когото е по-бъбрила малко, но не я ухажвал.

Този път Том се забави с отговора си.

— Не, не си спомням да е казвала такова нещо.

— Сигурен ли сте?

Той пак се замисли.

— Да, сигурен съм.

Освен всичко убиецът с лекота възприемаше различни самоличности. Беше го доказал, когато бе разиграл сценария с „братовчеда“ пред Никол Уилсън. Въз основа на това Гарсия трябваше да предположи, че убиецът умее много добре и да се дегизира. Ако наистина се беше изправил очи в очи с Шарън Барнард преди нощта на убийството, със сигурност не се беше представил със собствения си вид.

— А споменавала ли е за някого, който може би е виждала и преди, но не е сигурна? Може би лице, което й се е сторило познато, но не е могла да си спомни откъде? Коментирала ли е госпожица Барнард нещо такова?

Том се почеса по левия лакът и отново се замисли, като присви очи.

— В нашата професия това се случва доста често, детектив. Не е необичайно някои от нас да обслужват по петнайсет полета седмично. Както можете да си представите, има много хора, на които се усмихваме, поздравяваме, обслужваме и накрая казваме „довиждане“. Може да запомним някои по една или друга причина, но повечето се регистрират в подсъзнанието ни и обикновено ги забравяме. Ако получавах по един цент всеки път, когато чуя някой колега да казва: „Този човек ми изглежда познат“, щях да съм милиардер.

Гарсия разбираше това много добре, но все пак беше длъжен да опита.

— Да, убеден съм, че се случва често — отвърна той. — Вероятно по-често, отколкото във всяка друга професия, но въпреки това спомняте ли си госпожица Барнард наскоро да е споменавала за някого, който й се сторил познат?

— Хмм… — Том се намръщи. — Всъщност, като се замисля, спомням си.

Гарсия леко повдигна вежди, като чу отговора на Том, защото беше на път да приключи разпита.

— Неотдавна един пътник я заинтригува. Привлекателен мъж, висок, с атлетично телосложение, добре облечен, много учтив и сдържан.

— Вие видяхте ли го?

— Да. Работехме заедно на един и същ полет. Шарън много го хареса. — Том разказа на Карлос как тя го попитала какво мисли за пътника и за играта им на отгатване.

Гарсия говореше спокойно и без никакво вълнение, защото знаеше, че това може да не означава абсолютно нищо. Както каза Том, като стюардеса Шарън Барнард беше видяла главозамайващ брой лица през последната година и през целия си живот. Детективът много добре съзнаваше факта, че човешкото подсъзнание не само изстрелва скорошни спомени и образи, но и може да се върне назад месеци, години и дори десетилетия. Имаше обаче и вероятност пътникът да е човекът, когото издирваха. Той се нуждаеше от повече подробности.

— Случайно да знаете името му?

— Не, съжалявам, детектив.

— Добре. — Карлос се премеси напред на канапето. — И пътникът с нищо не е показал, че познава госпожица Барнард, въпреки че на нея й се е сторило, че изглежда познат?

Том поклати глава.

— Не, доколкото си спомням. Ако беше казал, че се познават, Шарън щеше да се възползва от възможността, уверявам ви.

Гарсия не беше сигурен дали това е добър или лош знак.

— А на вас стори ли ви се познат този пътник? Мислите ли, че сте го виждали на някой предишен полет?

— Не, на мен не ми се видя познат. Честно казано, той беше доста готин. Ако го бях виждал преди, сигурен съм, че щях да си спомня. — Том погледна с любопитство Гарсия. — Мислите ли, че този пътник може да има нещо общо със случилото се с Шарън?

— Вероятно не, но проверяваме абсолютно всичко.

Последните думи, изглежда, утешиха младия човек.

— Спомняте ли си кой полет беше? — попита Гарсия.

Том прехапа устни.

— Не точно, но знам, че беше наскоро.

— Миналата седмица? Преди две седмици?

— Ами… — Том пак присви очи. — Може би миналата седмица.

— И сте сигурен, че не си спомняте кой полет беше? Това много би помогнало.

Том потърка очи, докато мислеше.

— Съжалявам — каза след няколко минути. — Не си спомням. Всичко е объркано в главата ми.

— Няма проблем — увери го Карлос и реши да опита друг подход, за да стесни кръга. — Знаете ли на колко полета работихте заедно с госпожица Барнард миналата седмица?

— Не съм сигурен, но ще проверя в мобилния си телефон и ще ви кажа.