Крис Картер - Отмъстителят

Том се обърна към майка си:

— Мамо, би ли ни оставила сами, моля?

Госпожа Хобс отправи на Карлос поглед, който казваше: „Моля ви, не разстройвайте сина ми. “

Гарсия беше виждал този поглед много пъти. Той леко кимна.

Жената излезе от кабинета и затвори вратата.

— Извинявам се заради майка си — добави Том, седна на ръба на канапето и скръсти ръце на гърдите си. От време на време ги притискаше до тялото си, сякаш му беше студено.

— Не е необходимо да се извинявате. И аз съм единствено дете. Моите родители също се държаха прекалено покровителствено.

Младият мъж се намръщи.

Карлос видя недоумението му и обясни:

— Семейните снимки на лавицата. — Той ги посочи. — Освен родителите ви вие сте единственият друг човек на тях.

Том погледна фотографиите и кимна.

Гарсия започна с основни въпроси главно за да му позволи да се отпусне поне малко. Том Хобс познаваше Шарън Барнард от повече от шест години. Те бяха учили заедно в гимназия „Клеърмонт“ и бяха най-добри приятели от девети клас. Според Том Шарън никога не бе имала врагове, нито в училище, нито на работата, или поне в истинския смисъл на думата.

След пет минути гласът му вече звучеше по-спокойно. Той спусна ръце и се настани малко по-удобно на канапето.

Гарсия не се съмняваше, че нито едно от двете убийства не е извършено от страст, и опитът му подсказваше, че е много вероятно по някое време преди убийствата убиецът да е установил пряк контакт с жертвите. Той започна оттам:

— Знаете ли дали госпожица Барнард се е срещала с някого?

Том смутено се подсмихна.

— Шарън не си пада по сериозните връзки, ако схващате намека ми, детектив… — Той млъкна изведнъж и очите му отново се натъжиха. Щеше да мине известно време, докато започнеше машинално да говори за най-добрата си приятелка в минало време. — Съжалявам.

— Всичко е наред.

— Шарън не си падаше по сериозните връзки — опита пак Том. — В гимназията се срещаше само с две момчета и всичко продължи не повече от два месеца. Но, от друга страна, работата ни е такава. Винаги на път. Не се задържаме на едно място. — Той поклати глава при мисълта. — Трудно е да си намериш партньор, който е готов да се примири с такава програма. Не че тя си търсеше сериозен партньор.

Гарсия много добре разбираше тези ограничения. И неговата професия, макар и съвсем различна, имаше много сходен недостатък.

— Някакви случайни афери? — попита той.

Устните на Том за пръв път се извиха в лека усмивка.

— Искате да знаете дали Шарън имаше „приятелчета за секс“?

Карлос кимна.

— За съжаление трябва да ви задам някои въпроси от по-лично естество.

Том вдигна ръка.

— Не е необходимо да се извинявате, детектив. Напълно разбирам, че това ви е работата. Да, разбира се, че имаше. Шарън е… — Той отново млъкна и се натъжи. — Беше много привлекателна жена. Получаваше много внимание от мъже и понякога дори от жени. Да, непрекъснато я сваляха, особено женени мъже, но тя не припарваше до тях. Все повтаряше: „Мъжът с венчална халка е проблем, многократно умножен.“

Гарсия му се усмихна съчувствено.

— Знаете ли дали госпожица Барнард е имала интимни отношения с някого от Лос Анджелис?

— Не, с никого. Това беше едно от нейните „правилца“. Шарън имаше няколко правила. Не „играеше“ близо до дома.

— Защо? — попита Карлос.

Младежът повдигна рамене.

— За да избегне нежелани усложнения — сега и за в бъдеще.

Детективът кимна в знак, че разбира.

— Споменавала ли е госпожица Барнард някой от случайните й любовници да става твърде настоятелен с нея? Твърде настоятелен, да иска да придвижи нещата на следващото ниво, когато тя не желае?

Том не забави отговора си.

— Не. Никога. Разбира се, някои от момчетата, с които тя се виждаше, искаха да бъдат повече за нея, отколкото само краткотрайна авантюра. Както казах, Шарън беше много привлекателна жена и повечето мъже с радост биха искали да се срещат сериозно с нея, но доколкото знам, всеки път, когато някой е споменавал да придвижат нещата на следващото ниво, тя е бягала на километър от него.

Гарсия наблюдаваше езика на тялото и израженията на лицето на Том. Нямаше промяна, откакто беше започнал да се отпуска, и това беше много добър знак. И отговорите му се лееха спонтанно, без колебание, и не се предшестваха или следваха от издайнически симптоми на нервност, което показваше, че той не се опитва да скрие нещо.

Ако убиецът беше установил контакт с Шарън Барнард преди нощта на злодеянието, убиецът явно не го беше направил, представяйки се за влюбен. Карлос реши да промени малко темата.