Крис Картер - Отмъстителят

— И че няма по-опитни от вас двамата в случаи от такова естество. — Погледът на Брако се отмести към Гарсия и после пак се върна на Хънтър. — Затова, моля ви, направете ми удоволствието и ми обяснете що за боклук търсим, освен че страхотно се надървя, като убива хора? — Той кимна към капитан Блейк. — Барбара вече ми каза, че въпреки полагането на първия труп във формата на звезда, никой от вас не смята, че имаме работа с ритуален убиец. Тогава какъв извършител търсим?

Хънтър погледна директора на полицията.

— Твърде рано е да се каже — отговори. — Все още се опитваме да анализираме малкото информация, с която разполагаме. Както вие току-що споменахте, работим по случая по-малко от четирийсет и осем часа.

— Разбирам, детектив, но също така казах, че за това кратко време този психопат ни остави вече два трупа. Бих отбелязал, че има много за анализиране, нали? — Директорът на полицията поклати глава. — Не питам за официален психологически профил, детектив. Бих искал да знам какво е личното ви мнение за този човек.

Хънтър не каза нищо и Брако отново се вгледа в него, този път с напрегнат, търсещ поглед, но лицето на детектива не разкри нищо. Директорът погледна часовника си.

— След по-малко от час имам среща с кмета и губернатора на Калифорния. Някой от вас иска ли да отгатне каква ще бъде основната тема на разговора?

Този път въпросът наистина беше риторичен.

— Ето защо за мое лично успокоение, детективи, за да повярвам поне донякъде на глупостите, в които ще ги убеждавам след шейсет минути, и след това и лосанджелиските медии на пресконференцията утре, моля ви, дайте ми нещо.

— Имам само интуитивни чувства и догадки — най-после каза Хънтър. — Нищо конкретно.

— Оценявам това, детектив — рече Брако и вдигна ръка, за да попречи на Хънтър да му предложи още оправдания. — Ще бъда доволен и на интуитивни предположения. Всички ние тук знаем, че именно това представлява профилът на един престъпник — интуиция, най-доброто предположение, основаващо се на откритите досега доказателства, нищо повече. Това не е точна наука и никога няма да бъде. Затова, моля ви, детектив, кажете ми най-доброто си предположение. Що за извратено копеле търсим? От заблуди ли страда? Шизофреник ли е? Чува ли гласове в главата си? Какъв е?

— Не. Той не страда от заблуди, не е шизофреник и не мисля, че чува гласове в главата си. — Робърт се чувстваше твърде уморен, за да се впусне в цялостно психологическо обяснение в подкрепа на мнението си, затова реши да изброи фактите: — Знаем, че убиецът е методичен, търпелив и много дисциплиниран. Добре пресмята рисковете. Не върши нищо прибързано, защото знае, че не е необходимо. Не оставя следи, защото планирането му е безпогрешно. Не се паникьосва лесно, ако нещата не вървят точно по плана му, защото знае, че може да импровизира на момента. С лекота възприема различни роли. Лъже с лекота и го прави много добре и без колебание.

— И на какво точно се основават всичките тези изводи? — попита директорът на полицията заинтригувано.

— Всичко, което е направил досега убиецът, е минало идеално за него — отговори Гарсия. — Без грешки. Без засечки. Не е оставил нито прашинка. Подбраният момент с жертвите е безупречен. Рискът някой да го завари на местопрестъплението практически не е съществувал, защото всичко е било пресметнато до последния детайл. Той не оставя нищо на късмета, включително факта, че е неуловим и изключително педантичен.

Брако се замисли върху думите му.

— Чакайте малко, нима искате да кажете, че убиецът е знаел предварително, че и двете жертви ще бъдат сами в нощта, когато е действал?

Робърт кимна.

— Сигурни сме.

— Как? Откъде е знаел?

— Все още на е ясно — отговори Хънтър, — но не е много трудно да научиш тази информация, ако знаеш къде да търсиш. Мнозина я предлагат — съвсем свободно в социалните мрежи.

— По дяволите — Директорът на полицията знаеше, че Хънтър е прав. Колкото и често да й напомняше за рисковете, дъщеря му непрекъснато качваше подобна информация за ежедневието си във фейсбук. — Ако смятате, че той е знаел, че жертвите ще бъдат сами в нощите, в които е действал, тогава сигурно предполагате, че ги е избирал предварително.

Хънтър кимна.

— И не са избрани произволно. Има причина убиецът да ги е избрал. — Сега беше ред на детектива да вдигне ръка, за да направи знак на Брако да изчака, преди да зададе следващия си въпрос. — В момента не знаем каква е причината, но правим всичко възможно да разберем.