Крис Картер - Отмъстителят

— Разликата е — допълни Хънтър, заобикаляйки от другата страна на масата, — че когато те застрелят отблизо в лицето с пушка, вероятността е да умреш мигновено. Не чувстваш болка. — Той поклати глава. — Убиецът не е искал това да се случи с тази жертва.

Всички замълчаха за момент.

Карлос, който отново беше приковал поглед в трупа на Шарън Барнард на масата за аутопсии, въздъхна.

— Не разбирам. Не го проумявам. Как е възможно убиецът напълно да промени метода си на действие? Не съм чувал за такъв случай.

— И аз си мисля същото, откакто започнах аутопсията — каза доктор Хоув. — Ако не ми бяха казали, никога нямаше да предположа или да открия по време на аутопсията, че тази жертва е на същия убиец, който е изтезавал и убил жертвата от вчера сутринта.

— Именно — съгласи се Гарсия, кимна и сетне погледна партньора си. — И преди сме имали работа с убийци, които обичат да експериментират, Робърт. Убийци, чийто метод на действие леко се променя от убийство на убийство, но това сега е нещо съвсем друго. Тук разликата между двата метода на действие е колосална. Както каза доктор Хоув, все едно е бил друг убиец. Ако не беше фактът, че той обича да удостоверява авторството върху работата си с автограф, нямаше да разберем, че двете убийства са свързани. Дори нямаше да бъдем в тази зала за аутопсии. — Карлос отчаяно изрази онова, което Хънтър и патоанатомът вече знаеха. — Първата му жертва беше отвлечена и изтезавана пет и половина дни, преди да бъде убита. Тялото й беше покрито с белези от удари с камшик и порезни рани — общо сто и двайсет. Знаем, че отвличането и продължителното изтезаване обясняват голяма част от метода на действие на убиеца. С тази жертва не е било така. — Той посочи трупа на масата. — Втората жертва не е отвлечена. Тя е била нападната и убита в собствения й дом за няколко часа, не дни. Освен това причината за смъртта на първата жертва лесно може да се определи като метод на ненасилие. Извършителят я е държал надолу с главата достатъчно дълго, за да предизвика едем на мозъка. Болезнено? Да. Насилие? Не съвсем. А сега вижте това. — Гарсия отново посочи трупа на Шарън Барнард. — Убиецът е одрал лицето й с електрически ъглошлайф и я е оставил да умре. Болезнено? Да, адски. Насилие? Да, невиждано. — Карлос отстъпи крачка назад от масата за аутопсии и скръсти ръце на гърдите си. Студът в помещението беше започнал да го смразява. — И последното, което искам да подчертая — продължи, — и което ме озадачава повече от всичко останало, е фактът, че първата жертва е била изнасилвана многократно. — Той повдигна рамене, докато говореше. — Хората, които са обсебени от непреодолим сексуален импулс да извършват все по-големи жестокости и брутални престъпления, никога не намират достатъчно удовлетворение в действията си до точка, която би ги накарала да спрат. Всички го знаем. Те не могат да спрат. Въпреки това току-що открихме, че втората жертва не е докосната. — Гарсия млъкна да си поеме дъх. — Сравнявайки двете престъпления, единственото общо нещо между тях, освен тъпотията АЗ СЪМ СМЪРТ е, че и двете жертви са жени и на двайсет и няколко години. Това е всичко. Нищо друго не съвпада. Дори и нивото на насилие.

Хънтър пъхна ръце дълбоко в джобовете си.

— Знам всичко това, Карлос, и ти си прав за всичко. Социопатите, които се ръководят от мощни силови методи на действие като сексуално удовлетворение, екстремен садизъм и отвличане на жертвата, последвано от изтезания и смърт, рядко се отклоняват от тези методи на действие. И дори когато го правят, то обикновено е ескалация или лека вариация, а не пълна промяна, каквато има тук. Блъскам си главата, опитвайки се да измисля приемлива теория да обясня това, откакто видях втората жертва сутринта.

Карлос го погледна озадачено.

— Единственото, което ми хрумна, е, че на този убиец му липсва неконтролируемият подтик.

Гарсия посрещна думите на партньора си първо с мълчание, а после отново погледна обезобразеното лице на Шарън Барнард.

— Неконтролируемият подтик — повтори Робърт. — Онова непреодолимо желание в тях, което мнозина не могат да си обяснят и срещу което са напълно безпомощни. Както каза ти преди малко — те не могат да спрат. Не мисля, че това е подтикнало този човек да отвлече, изнасили, изтезава и убие Никол Уилсън, нито да нахлуе в дома на Шарън Барнард и да я обезобрази. Той не го прави заради това.

В стаята отново настъпи мълчание.

— А защо го прави? — попита доктор Хоув.