Крис Картер - Отмъстителят

— Не — отговори Удс. — Никой друг доставчик не обслужва този район. — Той затвори тефтерчето си. — Изглежда, се сдобихте със загадъчен телефонен инженер.

— Марлон каза, че са работили на телефонния стълб пред имота на номер № 8456 — рече Хънтър, поглеждайки на север.

— Точно така — потвърди полицаят. — Онзи там на ъгъла. — Посочи телефонния стълб с формата на буквата „Т“ точно пред едноетажна къща с бяла фасада, която се намираше там, където Алънуд Роуд рязко завиваше наляво, на трийсетина метра от мястото, където стояха.

Двамата детективи се приближиха да огледат по-добре стълба. Полицай Удс ги последва.

Телефонният стълб беше обикновен на външен вид, кафяв на цвят и направен от жълт бор, висок десет-дванайсет метра. През него минаваха общо седем телефонни кабела — пет на самия връх, по хоризонталната права на буквата „Т“, а останалите — на метър и нещо под горните пет, по дългата отвесна права.

Хънтър и Гарсия гледаха стълба десетина секунди и после едновременно стигнаха до едно и също заключение.

За да стигне първия кабел, инженерът е трябвало да изкатери девет-десет метра. Нищо чудно, че инженерите от „AT&T“ бяха използвали кран с кош, за да стигнат дотам.

От друга страна, един-единствен инженер, дори с телескопична стълба, би бил изправен пред много трудна и опасна задача.

Хънтър заобиколи стълба и го огледа от всички страни.

— Цялата улица ли обслужват тези кабели? — попита Гарсия, все още гледайки горната част на стълба.

— Не съм сигурен, но предполагам, че е така — отвърна Удс, който наблюдаваше двамата детективи.

— Мислиш ли, че е бил той? — обърна се Карлос към партньора си.

Робърт спря и погледна на север, където пътят завиваше наляво и изчезваше зад имота на номер 8456.

Гарсия зачака.

След това Хънтър погледна на юг, към къщите на семейство Слоун и семейство Бенет. Ако Марлон беше на прозореца на стаята си, Робърт не можеше да го види. Ъгълът на прозореца по отношение на позицията на стълба, съчетан с начина, по който светлината се отразяваше в стъклото, не позволяваше на никого, застанал на стълба, да види вътре през него.

— Да — отговори Хънтър. — Мисля, че е бил той.

Карлос отмести поглед към телефонните кабели.

— Мислиш ли, че е подслушвал телефонните линии?

Робърт отново вдигна глава към върха на стълба.

— Не е имало причина да го прави — отговори. — Ако го е искал, тогава би било много по-лесно и по-малко рисковано да го направи чрез разпределителната кутия.

— Значи смятате, че загадъчният телефонен инженер е бил вашият човек? Какво е правил на телефонния стълб? — попита Удс.

Хънтър отново погледна на север. Покрай стълба пътят рязко завиваше наляво и изчезваше зад къщата, пред която стояха, закривайки изгледа. От мястото, където стоеше, не виждаше други къщи и това означаваше, че и хората в тях не могат да го видят. Той се обърна и погледна на юг. От тази точка имаше открита и ясна гледка към всяка къща на Алънуд Роуд, включително дома на семейство Бенет.

Хънтър най-после отговори на въпроса на полицай Удс с друг въпрос.

— Колко трудно мислите, че е някой да постави камера там горе?

През лятото нощта настъпва бавно, лека-полека превземайки територия като мълчалив войник. Мудните сенки първо намират уличките и сетне започват да пълзят по тротоарите, нагоре по стените и през прозорците, докато най-после мракът завладее всичко. Когато Хънтър и Гарсия стигнаха до Института по съдебна медицина, след като половин час преди това им се обади доктор Хоув, тъмнината крадешком се беше настанила в почти всяко кътче на Лос Анджелис с изключение на ивица тъмночервено небе, която все още оцветяваше хоризонта над Санта Моника, но и тя избледняваше бързо.

На местопрестъплението във Венис, освен няколкото кървави отпечатъка от стъпки, снети от мокета в дневната, криминалистите бяха успели да съберат и няколко влакна, косми и следи от пръст. Всичко беше сложено в пликчета и занесено за анализ в лабораторията. Тъй като знаеха колко внимателен и предпазлив е този убиец, надеждите не бяха големи, но и не бяха угаснали.

Работното куфарче на Шарън Барнард беше оставено в дневната до входната врата. Вътре криминалистите намериха обличани дрехи, чантичка с гримове и таблет, защитен с парола. Мобилният й телефон беше на кухненския плот. Екранът му беше заключен с шестцифрен код. Двете електронни устройства бяха предадени на отдел „Компютърна криминалистика“.