Крис Картер - Отмъстителят

Криминалистите бяха открили и голям брой пръстови отпечатъци в къщата, но също като онези, намерени на предната врата и дръжката, първоначалният анализ с невъоръжено око показа, че вероятно са само на двама души, единият почти със сигурност жена. Логичното заключение беше, че отпечатъците вероятно са на Шарън Барнард и на съквартиранта й Том Хобс. Поради големия брой открити пръстови отпечатъци очакваше се потвърждение по някое време през следващите четирийсет и осем часа.

Том Хобс все още беше в шок и през целия ден го обливаха вълни на тревожност, предизвикани от неволни проблясъци на спомени, които предизвикваха пристъпи на сълзи и атаки на паника. Полицаите бяха успели да се свържат с родителите му, които дойдоха и го взеха в Помона Вали, но едва след като един от медиците беше принуден да му даде успокоителни. Щяха да се опитат да го разпитат отново на другия ден.

Хънтър и Гарсия се представиха на рецепцията в Института по съдебна медицина и ги уведомиха, че доктор Каролин Хоув ги чака в зала за аутопсии номер едно, същата, в която бяха предишния ден.

Двамата детективи мълчаливо вървяха по безупречно чистите коридори и минаха през двойни люлеещи се врати, докато стигнаха до малко преддверие, водещо към залата за аутопсии номер едно. Хънтър натисна звънеца на електронната клавиатура вдясно от вратата, която пет секунди по-късно изсъска и се отвори.

Въпреки че знаеше какво да очаква, ниската температура в залата за аутопсии пак накара Гарсия да потрепери, когато влезе вътре. Всеки път беше така.

— Робърт, Карлос. — Доктор Хоув кимна за поздрав на двамата детективи. Беше облечена в светлосиня лабораторна престилка и на врата й беше окачена хирургична маска. Косата и беше прибрана на кок. Тя се усмихна, но нямаше как да прикрие изпития и изтощен вид на човек, който е работил часове наред на изкуствена светлина.

Трупът на Шарън Барнард лежеше непокрит върху масата от неръждаема стомана в средата на стаята. Кашата от мускули и плът, в която се беше превърнало лицето й, беше придобила кафеникавия цвят на сушено месо. Дясното й око, което беше пощадено от ъглошлайфа. беше станало млечнобяло, а останалата и кожа изглеждаше призрачно светла.

Доктор Хоув се приближи до тезгяха с инструментите от другата страна на масата за аутопсии. Хънтър и Гарсия я последваха. Тя взе две копия на доклада за аутопсията и им даде по едно.

— За съжаление — започна Каролин с уморен глас — аутопсията не разкри много. — Тя включи мощните халогенни лампи над масата с трупа.

Двамата детективи примигаха няколко пъти, докато очите им и приспособят към силната, ярка светлина.

— Както виждате — Каролин насочи вниманието им към торса, ръцете и краката на Шарън Барнард, — за разлика от първата жертва тази няма следи от физически изтезания, преди лицето й да бъде напълно обезобразено. Няма белези от удари с камшик или порязвания. Никъде. — Тя се обърна и посочи таблицата на стената зад нея, която изброяваше теглото на мозъка на жертвата, на сърцето, на черния дроб, бъбреците и далака. — Всичките й вътрешни органи, включително мозъкът, са в добро състояние, както би могло да се очаква за здрава, двайсет и две годишна жена.

Хънтър и Гарсия отгърнаха на втората страница от доклада. Точно както беше предположил водещият криминалист на местопрестъплението, доктор Брайън Снайдър, причината за смъртта беше спиране на сърцето, дължащо се на масивна загуба на кръв.

— И пак за разлика от първата жертва — продължи патоанатомът при тази няма следи от сексуално насилие.

Откритието изненада Карлос много повече отколкото Робърт. Всъщност той го очакваше. Когато беше огледал трупа на Шарън Барнард на местопрестъплението тази сутрин, не видя охлузвания и синини по вътрешната страна на бедрата й, нито в областта на слабините.

— Освен това — добави съдебният лекар — този път няма послание. Нищо не е оставено в гърлото й или на друго място в тялото.

Гарсия кимна и обясни:

— Посланието беше оставено върху мокета в дома на жертвата. Написано с кръвта й.

— Какво беше посланието?

— Същите три думи като преди, докторе. АЗ СЪМ СМЪРТ. Само това. Нищо повече. Написано с главни букви.

Каролин отново насочи поглед към Шарън Барнард и онова, което би трябвало да е лицето й.

— Ще призная, че с изключение на застрелване в лицето с ловна пушка от близко разстояние, травмите на лицевите й мускули и нервите са изключително тежки, каквито рядко съм виждала.