Крис Картер - Отмъстителят

— Преписвал си бележката?

Робърт повдигна рамене.

— Да, няколко пъти. Опитах се да я видя от различни ъгли.

— Искаш да кажеш, да мислиш като убиеца.

Двамата не за пръв път трябваше да се справят с убиец, на когото му доставяше удоволствие да дразни полицията с бележки или изображения.

— Аз не я преписах — добави Карлос, остави бележката на бюрото на Робърт, напълни кафемашината със смляно кафе и наля вода, — но също спах малко. Затворех ли очи, виждах бележката.

— И? — Интересът на Хънтър нарасна.

Гарсия поклати глава.

— Не знам какво да мисля, Робърт. За мен този убиец е социопат като по учебник. Мания за величие и така нататък. Сигурно си мисли, че превъзхожда всички други във всяко отношение, особено в интелектуално, защото е твърде умен, за да направи грешка или да го заловим. Това е причината за бележката, нали? Предизвикателство. Ела ме хвани, ако можеш.

Хънтър се съгласи, като мълчаливо кимна.

— Онова, което е направил на жертвата — продължи партньорът му и на лицето му се изписа възмущение, — отвличането, изтезанията, насилието, всичко — показва, че той е постигнал такова високо ниво на емоционално отчуждение от другите човешки същества, че вече явно не е в състояние да чувства друго, освен гняв, ярост или може би антипатия. Този човек не изпитва угризения, вина, състрадание, съчувствие, съжаление, обич, нищо — никакво позитивно чувство. Не знам дори дали някога е изпитвал тези чувства.

Кафето беше готово. Гарсия напълни две чаши и занесе едната на Робърт.

— Благодаря — каза той. Силният аромат на специалната смес го накара да се усмихне.

— И после идва наистина страшната част — добави Карлос.

— Коя?

— Това. — Гарсия посочи подписа на убиеца на бележката. — АЗ СЪМ СМЪРТ. Измислил си е псевдоним? — Той се подсмихна. — Това е върхът на арогантността, нали? Синът на Сам, Убиецът с щастливото лице, Денис Рейдър, известен като ЗИУ (Завържи, изтезавай, убий), Зодиакът, Джак Изкормвача и други… всичките тези серийни убийци са си избрали псевдоними, защото са се мислели за нещо специално.

— Пак мания за величие — отбеляза Хънтър.

— И то каква — съгласи се Карлос. — Но за серийните убийци, които обичат да си измислят имена, знаем, че планират убийствата си дълго време и че възнамеряват да убиват още по-дълго време. Това е страшното. Затова обичат да тормозят властите с бележки, изображения и други подобни неща. Писмото до властите представлява много дръзко предизвикателство — бележката е като официална покана разследването да се превърне в гонитба на котка и мишка — игра, в която те определят правилата и могат да ги променят, когато поискат. И тъй като са решили да го превърнат в игра, те се забавляват. И ние сме въвлечени в тази игра.

Робърт беше съгласен с всичко, което каза партньорът му.

Гарсия също така знаеше, че убийците, които обичат да дразнят властите с послания, обикновено скриват улики дълбоко в съобщенията си, понякога закодирани. И нямаше по-добър в четенето между редовете от Хънтър.

— Е, сега е твой ред — рече Карлос и отново посочи преписаните бележки на бюрото. — Откри ли нещо?

Партньорът му унило поклати глава.

— Бележката явно не е написана като гатанка и, ако в нещо има двойно значение, не можах да го открия. Всъщност колкото повече я четях и преписвах, толкова по-противоречиви чувства изпитвах.

— Противоречиви чувства? — Гарсия изглеждаше леко озадачен. — Какво искаш да кажеш?

— Авторът на бележката е вложил много усилия, Карлос, внимателно подбирайки всяка дума. А ето и най-странното. Той не е искал да ни обърка. Напротив. Написал е посланието си така, че да не остави никакво съмнение.

Гарсия спря, обърна се към партньора си и се загледа в бележката на бюрото му.

— Добре. Нека се опитаме да я разбием на части. — Хънтър плъзна копие на бележката до ръба на бюрото си. Кафето му най-после беше изстинало достатъчно, за да отпие. Беше невероятно вкусно. — Погледни първия и втория параграф и ми кажи какво мислиш, че означават.

Карлос не донесе стола си, а се наведе над бюрото й сложи ръце на плота.

Хората е този град имат доверие на правораздавателни органи като лосанджелиската полиция и понякога дори на ФБР, за да ги пази в безопасност, да помага на онези, които не могат да си помогнат сами, да ги поправя, когато са сгрешила да ги защитава и да търси правосъдие на всяка цена.

Тези агенции би трябвало да са елитът на най-добрите. Експерти, които трябва да разпознават хората и да различават доброто от злото. Истината обаче е, че те виждат само онова, което искат да видят. И проблемът с това е, че докато те се правят на слепи, хората страдат… изтезават ги… и умират.