Крис Картер - Отмъстителят

Той стана и коленете му шумно изпукаха. Беше седял твърде дълго. Робърт се протегна и схванатите мускули на гърба и краката му реагираха с хиляди болезнени тръпки. Разтегна тялото си още повече и завъртя врата си, който изпука силно като коленете.

„По дяволите — помисли си, стискайки зъби. — Карлос е прав. Може би наистина съм твърде стар за тези дивотии. “

През последните три часа пишеше и преписваше всяка дума от бележката, която убиецът беше изпратил на кмета Бейли тази сутрин. Направи двайсет и пет копия, опитвайки се да имитира почерка на убиеца.

И свърши страхотна работа.

Упражнението беше елементарно. Хънтър не се мъчеше да запамети бележката дума по дума, въпреки че след като я преписа толкова много пъти, се случи точно това. Не, той се опитваше да вникне в съзнанието на убиеца и начина му на мислене. Опитваше се да разсъждава като убиеца и да изпита същите чувства като него, когато е писал тези думи. Робърт търсеше скрит подтекст и игра на думи. Стараеше се да чете между редовете.

След три усърдни часа той разбра съвсем малко. Имаше чувството, че убиецът е знаел, че бележката му ще бъде гледана под лупа до последния детайл, и всяка дума, всяка буква ще бъде анализирана отново и отново, и беше заключил всяка врата. Не беше оставил отвори и пътеки към психиката си.

Хънтър знаеше, че ако продължи, няма да постигне по-добър резултат.

Той си наля още една голяма чаша кафе, отново седна на стола си и го завъртя към старомодното табло на източната стена. Въпреки че разследването беше започнало едва от двайсет и четири часа, на таблото вече бяха закачени снимки и информационни материали.

Криминалистите бяха получили резултати от анализа на кръвта, използвана за написването на бележката, пъхната в гърлото на жертвата — АЗ СЪМ СМЪРТ. Както предполагаха двамата детективи, убиецът я беше написал с кръвта на Никол Уилсън, но според доклада от лабораторията, изглежда, не беше използвал четка за рисуване, а собствените си пръсти, потапяйки ги в кръвта на жертвата, преди внимателно да изпише всяка буква. Не беше изненадващо, че криминалистите не бяха открили пръстови отпечатъци, нито дори частични. Убиецът несъмнено е бил с ръкавици.

Втората бележка, която Робърт преписва три часа, беше изпратена в лабораторията заедно с моменталната снимка на жертвата по време на пленничеството й, веднага щом Хънтър и Гарсия бяха излезли от кабинета на капитан Блейк по-рано днес следобед.

Робърт не беше графолог, но не му трябваше експертно мнение, за да разбере, че бележките са написани от един и същ човек. Въпреки че убиецът беше използвал пръстите си, за да напише първата бележка, и червена химикалка за втората, почеркът му беше забележително равномерен.

Убиецът беше написал и двете бележки в курсив и със сбит, но изящен почерк. Въпреки че листът нямаше редове, буквите бяха разположени абсолютно симетрично и изписани красиво с премерен замах и форма. Това показа на Хънтър, че човекът, когото търсят, е педантичен, организиран, обръща голямо внимание на детайлите и се гордее с всичко, което прави, включително как убива жертвите си.

Мъжът завърза жертвата за стола, изправи се и спокойно отиде в кухнята. Напълни голяма чаша вода от хладилника, върна се в средата на стаята и застана пред нея.

Шарън Барнард все още беше в безсъзнание. Глезените й бяха кръстосани и завързани за краката на стола, а ръцете — зад гърба. Главата й беше клюмнала на гърдите, устата й беше полуотворена, а устните — леко изкривени на една страна. Мъжът се вгледа в нея — детайлите на структурата на лицето, симетрията на деколтето, опияняващата красота на голото й тяло. Шарън несъмнено беше много привлекателна жена… но не за дълго.

Мъжът разкрачи крака, изправи главата й и плисна водата в лицето й. Шарън се стресна, свести се и веднага си пое дълбоко дъх. Главата й рязко се дръпна назад от уплаха. Клепачите й потрепнаха като крилца на пеперуда и от устните й се изтръгнаха неразбираеми, уплашени звуци.

Мъжът чакаше търпеливо, скръстил ръце зад гърба си.

Шарън най-после успя да повдигне клепачи. Обърканите й сънени очи се придвижиха надясно, после наляво и накрая се спряха на човека пред нея.

Минаха няколко секунди, докато тя се вгледа съсредоточено в лицето му. В бледосините му очи и начина, по който той я гледаше, имаше нещо ужасно познато. Шарън беше сигурна, че го е виждала някъде, но къде?

Тя напрегна паметта си.