Крис Картер - Отмъстителят

— За жалост не съм сигурен доколко може да помогне това — каза Сандърс и даде папката на Хънтър. На лицето му се изписа разочарование. — Не можахме да открием много.

Докладът на отдел „Изчезнали лица“ започваше със същата портретна фотография на Никол Уилсън, която Хънтър и Гарсия бяха видели в досието, което им беше дала капитан Блейк сутринта, последвана от данните за жертвата. Робърт пропусна основната информация и бързо прегледа доклада, който наистина беше много кратък. Там пишеше, че Никол Уилсън е щяла да започне втората си година в юридическия факултет на Калифорнийския държавен университет, че от време на време е гледала деца по няколко нощи седмично, за да припечели нещо допълнително, и че само преди няколко седмици, в края на първи курс, е успяла да си намери работа за лятото — да изпълнява поръчки и да архивира доклади в адвокатска кантора в Централен Лос Анджелис. Никол явно била много тих и сдържан човек и предпочитала да прекарва свободните си вечери като учи в стаята си или в библиотеката, вместо да купонясва в Града на ангелите. Съдейки по информацията, която беше събрал екипът на Сандърс, тя прекарвала повечето си време в кампуса на университета и имала малко приятели, затова първоначално се бяха съсредоточили именно върху това в разследването си. През лятната ваканция обаче беше станало по-трудно да говорят със студентите и преподавателите в университета. Повечето разговори бяха проведени по телефона.

Сандърс и екипът му бяха спазили инструкциите на разследването за отвличане. В случая с някого като Никол Уилсън правилата бяха елементарни — млада и привлекателна жена изчезва без искане за подкуп или известна на властите семейна вражда и на челно място в списъка с „интересните хора“ обикновено е гаджето й (ако има такова), последвано от бивши гаджета или някой, проявил романтичен интерес към нея (мъж или жена). Според неколцината, с които беше успял да разговаря Сандърс обаче, Никол Уилсън не се срещала с никого. Всъщност тя, изглежда, не бе имала гадже, откакто беше започнала да учи в университета преди малко повече от година.

Сандърс и екипът му бяха разговаряли и с всеки от малката адвокатска кантора, където беше работила Никол от началото на лятото — двама адвокати и една секретарка. Всичките имаха непоклатимо алиби за въпросната нощ и чисто минало. И доколкото можеше да прецени Сандърс, никой от тях нямаше мотив.

— Всички писмени записи от разговорите са тук — каза Сандърс и даде на Хънтър втора папка, жълта на цвят.

Робърт взе папката и попита:

— Проверихте ли стаята й в общежитието?

— Щателно. Няма дневник или нещо подобно — отговори Сандърс, предугаждайки, че това е причината за въпроса на Хънтър, после му даде опис на вещите, които бяха намерили в стаята нa Никол. — Взехме лаптопа й — добави той и посочи петата вещ в списъка. — На компютърните специалисти им отне един ден да разбият паролата и оттогава преглеждат файловете и имейлите й. Засега не са открили нищо, което да е свързано със случая. Ще помоля да ти донесат лаптопа й до един час, заедно със списък нa файловете, които сме прегледали.

Хънтър съзря тъга и разочарование в очите на Сандърс и разбра защо. Ако Никол Уилсън беше убита само няколко часа след отвличането, Сандърс и екипът му нямаше да могат да направят нищо, но не беше станало така. Убиецът я бе изтезавал близо шест дни, преди да сложи край на живота й. Това означаваше, че отдел „Изчезнали лица“ бяха разполагали с пет дни или сто и двайсет часа, за да намерят Никол, но те изобщо не се бяха доближили до нея или похитителя й. Колкото и опитни и способни да бяха детективите от отдел „Изчезнали лица“, при тези обстоятелства чувството за неуспех и вина ги смазваше като скоростен влак.

— Добре, чудесно. Благодаря ти — отвърна Хънтър.

Сандърс пъхна в устата си още един ментов бонбон и поднесе кръглата тенекиена кутийка на Робърт, който пак отказа.

— Прочел си записа на телефонния разговор между госпожица Уилсън и госпожа Бенет, нали? — попита Сандърс. — Точно преди извършителят да я отвлече.

Хънтър кимна.

— От десет години работя в отдел „Изчезнали лица“ в лосанджелиската полиция, половината в Специалния отдел. Виждал съм откачени неща и съм разследвал наистина арогантни копелета, но не бях попадал на толкова самоуверен похитител и толкова чисто отвличане. Криминалистите претърсваха къщата и двора цели два дни и не откриха нищо. Нито един косъм. Нито едно петънце мръсотия. Този тип не е оставил абсолютно нищо. Това не се постига лесно.