Крис Картер - Отмъстителят

ДИСПЕЧЕР: Добре, но може ли да бъдете малко по-конкретен? Пършинг Драйв е доста дълго шосе.

МЪЖКИ ГЛАС: Щом минете покрай водопречиствателната станция, тръгвате на север. Вляво има голямо поле, пълно с дървета. Тя е на тревата до дърво, което е малко отдалечено от другите. Бих казал на… може би на триста метра след станцията.

ДИСПЕЧЕР: Опитахте ли се да говорите с нея или да я свестите? Може да е била уморена или да е пийнала повечко и да е заспала под дървото? Виждате ли бутилки алкохол до нея? Някакви следи от повърнато върху дрехите й или на земята, където лежи тя?

МЪЖКИ ГЛАС: Не съм я докосвал и вие не ме слушате.

Гласът му стана малко по-раздразнителен. Той произнесе много бавно последните три думи.

МЪЖКИ ГЛАС; Тя изглежда мъртва.

ДИСПЕЧЕР: Да, господине, слушам ви. Трябва да преценя каква кола да изпратя. Виждате ли кръв наоколо или по нея?

МЪЖКИ ГЛАС: Не виждам кръв.

ДИСПЕЧЕР: Добре. И сте сигурен, че тя не диша, така ли? Може ли да проверите дали има пулс?

МЪЖКИ ГЛАС: Не, няма да докосна труп. Вижте, трябва да изпратите полицията тук. Бързо.

ДИСПЕЧЕР: Те вече идват и скоро ще бъдат при вас. Бихте ли ми казали името си..

Линията прекъсна.

Хънтър и Гарсия се спогледаха.

— Искам да изслушам още веднъж записа — заяви Карлос и пак щракна два пъти на иконата на звуковия файл. Излетя още един самолет и той увеличи звука.

Робърт погледна часовника си, облегна се назад и затвори очи, но вниманието му вече не беше съсредоточено върху диалога.

Записът свърши и Карлос изпусна затаения си дъх.

— Нещо не се връзва — отбеляза той.

Хънтър отново погледна часовника си.

— Нощем дори Супермен не може да забележи труп от това разстояние — продължи Гарсия. — Няма как велосипедист да я е видял чак оттам.

— Особено след като обаждането не е направено оттук.

Гарсия се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— От записа липсва нещо, Карлос.

Погледът на Гарсия стана по-целенасочен и той инстинктивно се втренчи в компютъра на таблото на колата и иконата на звуковия файл.

По пистата потегли боинг 767 и Карлос осъзна какво пропуска.

— Няма фонов шум от самолети — каза той.

Намираха се близо до Международното летище на Лос Анджелис, третото най-оживено летище в САЩ, където денонощно излитаха и кацаха самолети на всеки четирийсет до шейсет секунди. Ревът на моторите беше постоянен. Чуваше се дори при затворени прозорци. Хънтър беше измерил времето. Обаждането беше продължило една минута четирийсет и две секунди. Дори нощем, когато въздушният трафик не беше толкова интензивен, те трябваше да чуят най-малко два самолета, които излитат или кацат.

— Няма шум от самолети — потвърди Хънтър.

— Копеле! — възкликна Гарсия и изключи стереоуредбата на колата.

— Както ти каза, този човек е много самоуверен. — Робърт наклони глава на една страна. — И иска да играе.

— Обадил се е убиецът. Трябва ни копие от записа за аудио специалистите.

Хънтър се съгласи.

Карлос погледна партньора си.

— Но няма да научим нищо от него, нали?

— Така мисля — потвърди Робърт. — Ако научим нещо, това ще бъде само защото убиецът е искал.

Хънтър и Гарсия тръгнаха от зеления горист район край Международното летище на Лос Анджелис и се отправиха към мястото, откъдето беше отвлечена Никол Уилсън — домът на семейство Бенет в Холивуд Хилс. Робърт нямаше намерение да досажда на госпожа Одри Бенет с още един разпит. Знаеше, че тя няма какво повече да им каже от онова, което вече беше споделила пред отдел „Изчезнали лица“, а беше прочел задълбочено записа на разпита два пъти. Той искаше да огледа имота и да разбере колко лесно е било за убиеца да влезе в къщата и да отвлече Никол, без да го забележи някой. И както очакваше, наистина беше доста лесно.

Изкачването с кола до Холивуд Хилс беше бавно. Пътищата бяха стръмни и криволичещи с толкова много внезапни завои и толкова малко пътни знаци, че не беше трудно да се объркат дори хората, които живееха там от години. Според някои красотата беше в това, че именно тази обърканост прави Ъпър Лаурел Каньон и Холивуд Хилс толкова желани и търсени. На кого му трябваха порти, когато малцина можеха да си проправят път дотам?

Къщата на семейство Бенет се намираше на остър завой на Алънуд Роуд и като всички други къщи от тази страна на Ъпър Лаурел Каньон нямаше порта, зид или дори декоративна ограда, предпазваща имота. Нямаше и камери за наблюдение. Всеки посетител, познат или непознат, можеше да влезе много лесно в двора и ако иска, да стигне чак до къщата, без да бъде възпрян дори от разнебитена врата.