Крис Картер - Отмъстителят

Докато Гарсия се приближаваше към периметъра от другия край срещу репортера, униформен полицай му направи знак да завие наляво и да продължи нататък, но Карлос само намали още скоростта. Ядосан, полицаят поклати глава и измърмори нещо под носа си, а после пристъпи към хондата на Гарсия.

— Господине, както виждате, пътят е затворен — с отегчен глас каза той и първо посочи полицейската лента, а после наляво. — Трябва да заобиколите.

Карлос го прекъсна, като вдигна ръка и показа служебните си документи.

Ченгето млъкна насред изречението и кимна.

— Извинявайте.

Докато той даваше на Гарсия дневника на местопрестъплението, за да се подпишат двамата детективи, от запад се приближи боинг 777 и кацна на писта 7Р. Шумът на моторите му беше толкова силен, че стъклата на колата на Карлос издрънчаха.

— Може да паркирате на пътя ей там, до онази патрулна кола — добави полицаят и взе дневника.

Гарсия го направи.

Други двама униформени полицаи стояха под сянката на високо дърво до жълтата лента, която опасваше по-малък вътрешен периметър. Трети полицай седеше в колата си „Форд Интерсептор“ и изпращаше съобщение на някого по мобилния си телефон. Повечето действия, включително огледът на криминалистите, вече бяха приключили.

Всички полицаи отправиха погледи към Хънтър и Гарсия, които слязоха от колата. Не беше необходимо да показват значките си. Ченгетата знаеха, че единствените хора, на които е разрешено да преминат полицейската лента, са криминалисти или детективи. Без да се притесняват, те отново насочиха вниманието си към онова, което вършеха.

Робърт застана край Пършинг Драйв и огледа околността. Карлос се присъедини към него и направи същото.

Мястото беше избрано много добре. Поляната беше далеч от любопитни очи, сгушена между летището и водопречиствателна станция. В радиус от километър и половина нямаше къщи. Шосето, на което бяха, продължаваше успоредно на полето и осигуряваше единствения достъп, служейки само като пряк път между булевард „Кълвър“ и плажа „Докуийлър“. Движението беше минимално през деня, нощем почти никой не минаваше.

На поляната бяха поставени само две жълти флагчета с номера за веществени доказателства. Първото беше забито в права линия с голямото дърво, до което стояха двамата полицаи, и маркираше мястото, където беше намерен трупът на Никол Уилсън. Второто флагче се намираше не много далеч от мястото, където стояха Хънтър и Гарсия, на четири-пет метра навътре от шосето. От доклада, който бяха прочели, двамата детективи знаеха, че флагчето отбелязва мястото, където криминалистите са открили огъната трева — вероятно от тежко превозно средство като джип, може би използван от убиеца. Следите обаче бяха по трева, не върху пръст или кал, и това означаваше, че криминалистите не са успели да намерят отпечатъци от автомобилни гуми. Ако бяха прави в предположението си, най-доброто, което можеха да направят, беше да разпознаят мястото, където бе паркирал убиецът.

Двамата детективи тръгнаха към флагчето за първото веществено доказателство и в същия момент от писта 7Р излетя Еърбъс 320. Гарсия трепна от оглушителния звук и запуши с ръце ушите си.

Полицаите, които стояха на сянка до дървото, се обърнаха към детективите.

Хънтър и Гарсия предпочитаха да бяха видели трупа на мястото, където беше оставен, но тъй като им бяха възложили случая няколко часа след откриването на тялото, трябваше да се задоволят със снимките, направени от криминалистите, и странната, звездообразна форма, образувана от бялата лента, с която криминалистите бяха очертали точното положение на трупа върху земята.

Въпреки лентата Робърт извади снимка от папката, която носеше Карлос, клекна и я сложи на тревата, в средата на белите очертания.

Гарсия клекна до партньора си.

Трупът на Никол беше оставен с протегната дясна ръка, сочеща на запад, в права линия със самотното дърво. Десният й крак сочеше на югозапад. Лявата й ръка и левият крак сочеха съответно на изток и югоизток. Главата й сочеше на север.

Погледът на Хънтър няколко пъти се стрелна от снимката към дървото и растителността наоколо.

Гарсия прокара длан по тревата наоколо. Макар че не беше окосена, тя не беше много висока — дълга пет-шест сантиметра, може би десетина на някои места. Беше суха и това беше разбираемо, защото от две седмици Лос Анджелис не беше виждал нищо друго освен безоблачно небе и палещо слънце.

— Тревата не е огъната никъде — отбеляза Карлос, все още движейки пръсти по тревата. — Затова криминалистите не са намерили отпечатъци от стъпки.