Крис Картер - Отмъстителят

Робърт се приближи до мястото, където беше застанал Карлос, и се наведе да разгледа по-отблизо шията на жертвата.

— Не открих следи, че е била удушена — добави съдебният лекар, предугаждайки въпроса на Хънтър. — Рентгенът не разкри счупени кости. Токсикологичният анализ ще бъде готов след един-два дни и ако убиецът й е дал някакви опиати преди смъртта, скоро трябва да получим резултат за него, но няма да има положителен резултат от отравяне. Тя не е умряла от това.

— Тогава каква е причината за смъртта, докторе? — попита Гарсия.

— След минутка ще стигна дотам, Карлос — отвърна Каролин и после насочи вниманието им към белезите по китките, глезените и лицето на трупа. — Първо нека ви посоча една особеност. Тези белези показват, че жената е била много стегнато завързана и доста дълго време. Със сигурност е била изтезавана и насилвана. Китките й са били завързани с някакво тънко въже, вероятно найлоново, каквото лесно може да се купи от много магазини. Не намерих обаче остатъци, които да изследвам, затова изказвам само предположение, основаващо се на опита ми.

— На китките? — намръщи се Гарсия.

Доктор Хоув кимна.

— И това имах предвид, когато казах особеност. Похитителят е използвал други средства за възпиране на движенията — по-яки, плътни и дебели. Съдейки по следите, оставени по глезените й, бих казала, че е използвал метална верига.

— И защо е използвал два различни вида средства? — попита Карлос.

Погледът на съдебния лекар обходи безцелно стаята, сякаш се опитваше да подмине въпроса.

— Още изтезания — отговори тя. — Такива каквито не се виждат външно.

Гарсия вдигна ръка.

— Искаш да кажеш, че са били увредени и вътрешните й органи? От изтезанията?

— Увреден е само един — отвърна патоанатомът. — И това най-после ни довежда до причината за смъртта, която ме озадачаваше през цялото време на аутопсията, докато не прегледах мозъка.

Думите на Каролин сякаш изстудиха още повече въздуха в залата за аутопсии.

— Мозъкът й е бил увреден? — попита Карлос и погледна към главата на Никол. — Без видима външна травма? Наранен ли е черепът?

— Не, черепът е непокътнат.

Гарсия озадачено повдигна вежди.

Доктор Хоув взе два листа хартия от масата с инструментите зад нея и даде по един на детективите.

— Причината за смъртта е едем или оток на мозъка.

Карлос погледна листа и свъси чело.

— Чакай малко, докторе. Едемът не е ли някакво подуване?

— Подуването е последица от едема — поясни Каролин. — По-точно едемът е прекомерно натрупване на течност в телесните тъкани, което често причинява оток и други увреждания. Най-често се среща в краката и глезените, но може да се появи нанякъде в тялото — в белите дробове, очите, коленете, ръцете и в редки случаи, в мозъка.

— Искаш да кажеш, че мозъкът й се е подул от свръхголямо количество течност? — попита Гарсия.

— Точно така.

— Каква течност?

— Собствената й кръв.

Карлос погледна партньора си, после трупа и накрая отново доктор Хоув.

— Жертвата е умряла от прекомерно натрупване на собствената й кръв в мозъка? — попита той. — И това е причинено от убиеца? Как?

— Като я е държал с главата надолу достатъчно дълго — тихо отговори Хънтър. — Това би обяснило разликата в оковите на китките и глезените. Трябвало е да бъдат по-яки, за да издържат тежестта на тялото й.

— Отново правилно, Робърт — съгласи се патоанатомът, приближи се до главата на Никол и сложи ръце до ушите й. — Ако разбираш процеса, не е трудно да причиниш едем на мозъка. Всичко се основава на разликата между артериите и вените. Артериите са кръвоносни съдове с дебели стени, които отвеждат кръвта от сърцето и я разнасят в органите на тялото. — Като преподавател по медицина, който изнася лекция пред студенти, Каролин посочи гръдния кош на Никол, а после отмести ръката си и разпери пръсти, докато обясняваше. — Дори когато си обърнат с главата надолу, сърцето продължава да изтласква кръв по артериите също толкова силно, както когато си в нормално положение. Кръвта се движи с голямо налягане, защото се вкарва в артериите чрез изпомпването на сърцето. Така че нагоре или надолу с главата… няма значение. Кръвта винаги се движи с една и съща сила, когато излиза от сърцето. Вените, от друга страна, са кръвоносни съдове с тънки стени, които изнасят кръвта от органите в тялото и я отвеждат обратно в сърцето, за да я из помпа отново. В тях няма налягане и те разчитат на гравитацията, инерцията и силата на съкращенията на мускулите на скелета, за да им помогнат да изтласкат кръвта обратно към сърцето. — Доктор Хоув се прокашля, за да изчисти гърлото си, и сетне продължи: — Без да има съкращения на скелетните мускули в черепа, ако обърнеш гравитацията, като поставиш някого с главата надолу достатъчно дълго време, кръвта пак ще се движи нормално от сърцето, през артериите и в мозъка, но ще спре да се движи през вените обратно към сърцето. Ето защо се получава натрупване на кръв, която влиза в мозъка, но не излиза. — Каролин замълча. Изражението й стана по-мрачно. — Щом се натрупа в мозъка, след известно време кръвта започва да изтича от капилярите, да се натрупва в черепа, да увеличава налягането и да причинява оток на мозъка. И това е придружено с адска болка — в главата, ушите, очите, носа… Всяко изпомпване на сърцето се усеща като гръм, който избухва в главата. Убиецът е трябвало само да провеси жертвата за краката, нищо друго. Гравитацията свършва останалото. Той дори не е трябвало да стои повече в стаята. Налягането е продължило да се увеличава в главата й, докато постепенно е довело до загуба на съзнание и накрая до смърт, когато мозъкът е сигнализирал или че дишането е спряло, или че сърцето е престанало да изпомпва кръв.