Крис Картер - Отмъстителят

— Здравей, докторе — сърдечно я поздравиха в един глас двамата.

Доктор Хоув беше висока и слаба жена с дълбоки, проницателни зелени очи. Дългата й кестенява коса беше прибрана на кок и пъхната под мрежичка като на работничка във фабрика. На врата й висеше хирургична маска.

— Ще го кажа още веднъж — добави тя. — Не съм сигурна дали е уместно, но… добре дошли отново, и двамата. — Каролин погледна Хънтър и присви очи. — Въпреки че ти не изглеждаш като да си се върнал от почивка, Робърт. Наистина ли ходи някъде?

— О, да.

Гарсия сдържа усмивката си.

— Е, какво откри, докторе? — попита Хънтър, поглеждайки папката в ръцете й.

Доктор Хоув не проследи погледа му, а кимна към вратата, през която току-що беше излязла.

— По-добре елате с мен.

Хънтър и Гарсия последваха съдебната лекарка. Минаха през двойни люлеещи се врати и тръгнаха по широк коридор с продълговати лампи на тавана и лъскав под.

Посрещна ги студен мирис на антисептик, който се задържа във въздуха и раздразни ноздрите им.

Робърт мразеше тази миризма. Колкото и пъти да беше минавал по тези коридори, той не можеше да свикне с нея. Дискретно се почеса по носа и се постара да диша само през устата.

Тримата минаха покрай две затворени врати с прозорчета от матирано стъкло в лявата страна на коридора и в дъното завиха надясно и продължиха по втори, по-тесен коридор. Там видяха трима лаборанти, също с бели престилки, които стояха до кафемашината и не им обърнаха внимание.

След това влязоха през други двойни люлеещи се врати и се наложи да долепят гръб до стената и да изчакат да мине санитар с количка. Тялото на количката беше покрито с бял памучен чаршаф. Върху торса беше сложена кутия с епруветки, съдържащи кръв и урина.

Гарсия направи гримаса и отмести поглед встрани.

Най-после стигнаха до малко преддверие в дъното на коридора. Пред тях имаше други двойни врати с прозорчета от матирано стъкло. Над вратите имаше табелка, на която с големи черни букви пишеше „Зала за аутопсии номер едно“.

— Пристигнахме — каза доктор Хоув и набра шестцифрен код на клавиатурата вдясно от вратата, която избръмча силно и после се отвори със съскане като херметически люк.

Повечето хора, които не са били в зала за аутопсии, мислят, че там въздухът е натежал от мирис на формалдехид — нещо, което мнозина свързват с биомедицински лаборатории и съхраняване на труп или части от него, човешки или животински. Хънтър обаче долови лека миризма на антисептик и индустриален сапун. Температурата в залите за аутопсии е няколко градуса по-ниска от онази, която обикновено се смята за нормална. Неподготвеният посетител би се разтреперил за няколко минути само от температурата.

Залата беше сравнително просторна. На западната стена имаше голям двоен умивалник, а до него — метален тезгях с множество инструменти. До северната стена бяха наредени три празни колички с носилки. В средата на стаята бяха поставени две маси за аутопсии от неръждаема стомана. Трупът на по-далечната беше покрит с бял чаршаф. На тавана над масата бяха окачени мощни, кръгли халогенни лампи.

Доктор Хоув надяна хирургични ръкавици и се приближи до масата. Детективите я последваха и също си взеха латексови ръкавици.

Патоанатомът застана до масата и дръпна чаршафа, разкривайки голото тяло на Никол Уилсън. Кожата на жертвата беше започнала да придобива блед, призрачен оттенък. Очите й бяха хлътнали още по-навътре в очните ябълки и тънките й устни бяха изгубили цвета си. Косата й изглеждаше мокра и мазна и част от нея беше залепнала от двете страни на лицето й. Ясно се виждаше Y-образният разрез, който започваше от раменете, спускаше се надолу между гърдите и корема и свършваше в долната точка на гръдната кост. На главата й беше направен втори голям разрез, за да се отвори черепът, което показваше, че е прегледан мозъкът й. На Хънтър това му се стори странно, но знаеше, че съдебният лекар ще го обясни. Двата разреза бяха зашити с дебел, черен хирургичен конец. Всичко това придаваше на Никол вид на страховит пластмасов манекен, съвсем различен от човека, който някога е била.

Хънтър и Гарсия се спогледаха и после отново се втренчиха в трупа. Не ги изненадаха двата грозни разреза, нито грубите, подобни на тръни шевове с черен конец. Бяха ги виждали много пъти. Те се изумиха от невероятния брой отворени рани, с които бяха осеяни торсът и бедрата на жертвата. Всичките, изглежда, бяха пресни порязвания, вероятно на не повече от три-четири дни, различни по размери и ориентация — някои бяха хоризонтални, други диагонални, трети отвесни.