Крис Картер - Отмъстителят

Тя отвори очи, но не помръдна. Лежейки по гръб, Каролин се втренчи в белия таван и се замисли дали да не се помъчи да заспи отново.

„Има ли смисъл ?“ — зачуди се. Съзнанието й беше напълно будно. Сънят беше изчезнал и всеки опит да го върне щеше да бъде безполезен. Знаеше го много добре. Беше се опитвала много пъти преди това.

Каролин взе решение и без да губи повече време, отиде в кухнята и си направи чаша силно кафе без захар и мляко. Изкъпа се набързо, изпи още една чаша кафе, изяде малка, но здравословна закуска, и беше готова да тръгне.

По това време уличното движение не беше оживено и й бяха необходими само двайсет и две минути да измине шестнайсетте километра от дома си в Западен Холивуд до Института по съдебна медицина на Норт Мишън Роуд.

Тя прокара служебната си карта през четящото устройство на вратата на главната сграда и влезе във фоайето. Младият, висок и жилав служител, който седеше на рецепцията, я погледна, без до се изненадва.

— Пак ли не можахте да спите, доктор Хоув?

— Нещо такова — леко се усмихна Каролин.

— Не знам как го правите, докторе. Аз не мога да функционирам, ако не се наспя добре през нощта. Опитахте ли сок от череши или чай от лайка и лавандула? Те вършат чудеса за мен.

— Нямам проблем да заспя — обясни тя, приближавайки се до рецепцията. — Трудното е да бъда в това състояние достатъчно дълго.

Служителят кимна.

— А, разбирам. Да, и на мен ми е неприятно, когато това се случи.

— Е, какво получихме през нощта? — попита патоанатомът, докато проверяваше нещо на мобилния си телефон.

— Ей-сега ще видя. — Служителят насочи вниманието си към компютъра пред него и бързо написа нещо. — Сигурно ще се зарадвате да знаете, че нощта не е била оживена, докторе — каза той след няколко секунди. — Само десет трупа. Петима мъже, четири жени и едно дете. Смъртта на пет от тях, изглежда, е свързана с наркотици, на един се дължи на сексуална игра и четири, включително детето, са убийства.

Доктор Хоув кимна. Не беше изненадана. Тя беше главен съдебен лекар на окръг Лос Анджелис от три години и старши съдебен лекар на града от двайсет години преди това. Малко неща я шокираха, когато ставаше въпрос за насилствена смърт.

— О, почакайте — каза служителят, когато Каролин се обърна и тръгна. — Единият случай е маркиран като спешен.

Доктор Хоув се подсмихна.

— Да, обикновено са спешни. Всички искат резултатите незабавно.

— Знам — отвърна служителят и повдигна вежди. — Но тук пише, че случаят е на екип „Ултранасилие“.

Тя спря, обърна се и се върна на рецепцията.

— Коя е жертвата?

Служителят отвори файла на екрана.

— Жена на двайсет години, вече идентифицирана като Никол Уилсън. Няма видима причина за смъртта. Докарана е само преди два часа.

Доктор Хоув се замисли върху фактите. Знаеше, че детективите от екип „Ултранасилие“ ще се обадят или ще дойдат още тази сутрин и ще я търсят през час след това, докато получат резултатите. Тя бързо взе решение.

— Добре. Би ли помолил някого да закара трупа в зала номер едно?

Служителят погледна часовника на стената вляво от него.

— Сега ли ще направите аутопсията?

Обикновено когато дойдеше рано на работа, доктор Хоув се занимаваше предимно с писане на доклади.

— Това е идеята.

— Но както ви казах, жената беше докарана само преди два часа — отвърна служителят, който изглеждаше малко изненадан. — Тя не е подготвена.

Преди извършването на аутопсия трупът трябва да бъде подготвен — съблечен и после напръскан с фунгицид и щателно измит с дезинфекциращ сапун. Това задължение обикновено се изпълнява от санитарите в моргата, но смяната им щеше да започне чак след час и половина.

— Няма проблем — отговори доктор Хоув. — Аз ще подготвя трупа.

— Вие сте шефът — рече служителят и записа нещо в голям тефтер. — Искате ли асистент за аутопсията? Вероятно ще намеря някой, докато вие подготвяте трупа.

— Не е необходимо. Ще се оправя сама.

Каролин изми и дезинфектира ръцете си и отиде в зала за аутопсии номер едно. Трупът на Никол Уилсън вече беше докаран там и прехвърлен на едната от двете маси от неръждаема стомана в средата на безупречно чистия, бял линолеум на пода.

Никол Уилсън лежеше по гръб с ръце, отпуснати до тялото. Степента на следсмъртното вкочаняване и бледността на трупа поради утаяването на кръвта показваха, че по всяка вероятност трупът е бил преместен след смъртта. Младата жена не беше убита там, където беше намерена. Следсмъртното вкочаняване беше настъпило и преминало и това показваше, че тя е мъртва от повече от двайсет и четири часа. Сега чертите на лицето й бяха неузнаваеми.