Крис Картер - Отмъстителят

— Рано тази сутрин. Бил е оставен на полето край Международното летище на Лос Анджелис. И сякаш сценарият с влизането в къщата и яденето на сандвич не е достатъчно смахнат, ами вижте и тази щуротия.

Червей чакаше до металния умивалник в кухнята. Погледът му беше вперен в стария линолеум на черни и бели квадрати, който току-що беше измил, колкото е възможно по-добре. Ръцете му бяха оковани в белезници пред него. Разделяше ги тежка петнайсетсантиметрова метална пръчка, но в двата края имаше метални гривни, които позволяваха на ръцете му ограничено движение, достатъчно за да борави с парцал и четки за почистване. Дългата верига, закачена в средата на металната пръчка, беше свързана с вградената в източната стена халка. Във всяка стая в къщата имаше такава скоба, включително в банята. Червей винаги беше окован за стена, където и да се намираше. И в стените на мазето бяха вградени метални халки, но не му разрешаваха да слиза там.

Всъщност мазето ужасяваше Червей. Оттам се чуваха писъци — отчаяни и изпълнени със страх и болка. Писъци, каквито обсебват сънищата ти до края на живота. Червей ги чуваше от няколко дни. Женски глас, умоляващ мъжа да я пусне. Тя дори изкрещя името си веднъж. Или поне на Червей му се стори, че името й е Никол.

Писъците спряха по някое време вчера. Оттогава той не я беше чувал.

Мъжът също беше в кухнята. Седеше до малката квадратна маса на няколко крачки от Червей и ядеше обичайната си закуска, която се състоеше от корнфлейкс, чаша кафе, няколко парчета сирене, сурово яйце и препечени филийки. Вниманието му беше приковано във вестника на масата до чашата с кафето. Той дори сякаш не съзнаваше, че момчето е там.

Стомахът на Червей изръмжа като объркано куче и всеки мускул в тялото му се скова. Той не трябваше да издава звук. Мъжът му го беше казал.

Очите на момчето ужасено се стрелнаха към мъжа за част от секундата и после бързо се съсредоточиха върху окованите му ръце. Въпреки че позволяваха известно движение, белезниците бяха стегнати около китките му и се бяха впили в плътта му, докато чистеше. Тънък кръг прясна кръв украсяваше всяка китка като тъмночервена гривна.

Мъжът не вдигна глава.

Стомахът на Червей изръмжа, този път по-продължително. Той не беше ял нищо от един ден. Вчера нямаше остатъци от закуската, обяда и вечерята. Момчето беше толкова гладно, че усещаше как краката му се подгъват и не го държат.

Мъжът най-после приключи със закуската и стана. Спря до вратата на кухнята и погледна хлапето.

— Тази сутрин ти провървя, Червей. — Той кимна към масата. — Не съм много гладен. Може да изядеш това.

Червей погледна остатъците от храната, но не помръдна. Беше твърде уплашен. Мъжът му беше оставил изсъхнала филийка препечен хляб, глътка кафе и три-четири лъжички корнфлейкс с мляко.

— Хайде, Червей, яж — заповяда мъжът.

Момчето се втурна към масата и треперещите му ръце се протегнаха първо към изсъхналия препечен хляб. Грабна го и веднага го напъха в устата си, сякаш ако не го изядеше достатъчно бързо, щяха да му го отнемат. Стори му се чудесен като най-вкусния препечен хляб, който беше ял.

Мъжът го наблюдаваше.

Червей грабна чашата с кафето и изпи остатъка на един дъх. Беше толкова горчиво, че лицето му се сбърчи. Той не обичаше кафе, особено без мляко и захар, но в момента би изпил каквото има.

След това посегна към купата с корнфлейкс и пластмасовата лъжица.

— Не — поклати глава мъжът. — Знаеш правилата, Червей. Никакви прибори. Използвай ръцете си като мръсно животно каквото си.

Момчето пусна лъжицата, взе купата с дясната си ръка и я поднесе към устните си, но металната пръчка между китките му правеше движенията му непохватни, и макар че успя да изсипе малко в устата си, цяла лъжица се изля по брадичката му и покапа по масата и пода.

— Изхвърляш храна, така ли, безполезно лайно? — ядосано попита мъжът и заплашително пристъпи към хлапето.

— Не, господине. Не, господине. Не, господине. Съжалявам. Съжалявам.

Момчето внимателно остави купата на масата и наведе глава към малката локва, която беше направило.

— Изближи го — заповяда мъжът. — Веднага.

Червей се наведе и доближи уста до масата. Първо изсмука млякото от повърхността, а после събра с език всички зрънца, изсипали се от купата.

— И пода също — настоя мъжът и посочи с показалец. — Изяж всичко, иначе… — Той започна да разкопчава колана си.

Детето мигновено коленичи и започна да ближе млякото от пода, а след това отново събра с език корнфлейкса.