Крис Картер - Отмъстителят

Рики отново кимна.

— Това е ново начало за теб — продължи мъжът. — И тъй като е ново начало, ще ти трябва ново име, защото твоето не ми харесва. — Той прокара опакото на дясната си ръка по устните си и за момент се замисли. — Знаеш ли на какво приличаш такъв гърчав и кльощав? — Мъжът не дочака отговор. — На червей. Приличаш на червей. Харесва ми. — Той се усмихна. Това ще бъде новото ти име — Червей. Всеки път, когато извикам името ти, ще отговаряш: „Да, господине.“ Разбираш ли, Червей?

Момчето не знаеше какво да направи. Беше напълно вцепенено от ужас.

— Разбираш ли, Червей? — Викът на мъжа отекна в тухлените стени като повикване на осъден на смърт да тръгне бесилката.

— Да, господине. — Гласът на момчето беше задавен от сълзи.

Мъжът се усмихна и се приближи до вратата на килията.

— Добре дошъл в новия си живот, Червей. Добре дошъл в ада.

Той излезе и вратата се затвори с приглушено изтракване като капак на ковчег.

Капитан Барбара Блейк изчака двамата детективи да прегледат съдържанието на папките в ръцете си. Най-отпред имаше цветна портретна фотография с размери трийсет на двайсет сантиметра на жена.

— Името й е Никол Уилсън— започна Барбара, подпряла се на ръба на бюрото си. — Двайсетгодишна. Родена и израснала в Евансвил, Индиана, където живеят родителите й. Преди година е била приета да следва право в Калифорнийския държавен университет с пълна стипендия и се е преместила тук, в Лос Анджелис. Оценките й показват, че е била отлична студентка. За да има джобни пари и когато е позволявала учебната програма, тя работела като детегледачка по няколко нощи в седмицата. Предстояла й първата лятна ваканция, но вместо да отиде в Индиана да види родителите си, Никол решила да остане тук, защото успяла да си намери временна работа да изпълнява поръчки за малка адвокатска кантора в центъра на Лос Анджелис. Един от преподавателите й помогнал да получи работата.

Хънтър и Гарсия се вгледаха в снимката. Никол Уилсън имаше овално лице с изразителни очи с формата на маслини, малък нос и пълни, сочни устни. Лицето й беше осеяно с лунички, а косата й беше светлокестенява, дълга до раменете.

— Преди седем дни — продължи капитан Блейк, а Робърт и Карлос отгърнаха на втората страница в папката — данните за Никол Уилсън, — тя гледала детето на Одри и Джеймс Бенет, богаташи, които живеят в Ъпър Лаурел Каньон, когато била отвлечена.

Хънтър погледна озадачено Барбара.

— Да — потвърди капитанът, прочитайки неизречения въпрос в очите на детектива. — Никол била отвлечена, докато гледала дете, не на път за работа, нито на връщане. Извършителят я похитил в къщата.

Робърт отново насочи вниманието си към съдържанието на папката, отгърна на следващата страница и бързо я прочете.

— Не се е съпротивлявала, така ли?

— Криминалистите не са открили следи от борба — отвърна Блейк, а след това млъкна за момент, наблюдавайки двамата детективи, и кимна. — Знам какво си мислите — че Никол е познавала извършителя и че доброволно го е пуснала в къщата и затова липсват доказателства за борба. И аз си помислих същото, когато прочетох досието за пръв път, но случаят, изглежда, не е такъв.

— Как така? — попита Гарсия.

Барбара повдигна рамене и отиде до машината за еспресо в ъгъла до лавиците с книги.

— Извършителят подвел Никол с фалшива история. — Тя избра капсула кафе и я сложи в машината. Това беше втората й чаша, откакто бе дошла в кабинета си преди по-малко от половин час.

— Фалшива история? — намръщи се Хънтър.

— Точно така. Кафе?

Двамата детективи поклатиха глави.

Докато гледаше как последните капки кафе се изцеждат в чашата й, капитан Блейк поясни:

— Извършителят се е престорил, че е братовчед на госпожа Бенет от Тексас и е отседнал в апартамента над гаража им. — Тя млъкна за малко, оставяйки детективите да осмислят информацията, и после продължи: — Одри Бенет няма братовчед от Тексас. И никой не е отседнал в апартамента над гаража им. — Барбара пусна само една таблетка подсладител в кафето си. — И представяте ли си, извършителят ядял сандвич, когато Никол го заварила в кухнята.

На лицето на Карлос се изписа любопитство.

— Ядял сандвич?

— Да, според госпожа Бенет.

— Чакайте малко. — Хънтър вдигна ръка. — Предполагам, че щом Никол е гледала детето на семейство Бенет, те не са били вкъщи по това време?

— Да — потвърди капитан Блейк. — Били са на вечеря при един съдия. Джеймс Бенет е преуспяващ адвокат.