Крис Картер - Отмъстителят

Към летището от другата страна на шосето се приближи още един самолет и кацна.

Гарсия се изправи и отново се огледа наоколо. Нещо не се връзваше.

— Защо убиецът би оставил трупа на това място? — попита той.

Карлос се беше обърнал на запад и гледаше листатото дърво.

На север, на юг и по-нататък на запад, след самотното Дърво, имаше много дървета. Пършинг Драйв и летището се намираха на изток, точно зад него.

— И аз си задавах същия въпрос — отвърна Робърт.

— Убиецът явно не се е опитвал да скрие трупа — добави Гарсия. — Огледай се наоколо. Почти навсякъде на полето има по-гъсти дървета. Можел е да скрие тялото там. Защо ще го оставя тук, на най-откритото място? Освен това този тип е достатъчно арогантен, за да ни напише бележка и да ни каже избраното от него име — СМЪРТ. Знаел е, че бележката ще бъде намерена по време на аутопсията и че ще стигне до полицията. Да не говорим за сценката, която е изиграл с жертвата, преди да я отвлече. Той е себелюбив, при това много. Самоуверен е, явно интелигентен, и има познания. Знае го и иска и ние да го знаем. Ако такъв човек иска да скрие труп, не би го оставил на крайградско поле, а би го потулил, без следи и свидетели. Изхвърлил го е тук, защото е искал да бъде намерено.

Хънтър кимна в знак на съгласие и каза:

— Но нещо пак не се връзва.

Гарсия отново се огледа наоколо.

— Знаем, че извършители, които полагат жертвите си в специфични пози или форми, с намерението да бъдат намерени така, са много педантични във всичко, във всеки детайл — продължи Робърт. — Повечето до степен на обсесивно-компулсивно разстройство. — Той посочи снимката на трупа. — Положението на ръцете, краката, главата, косата, дрехите, гримът и обстановката наоколо… всичко трябва идеално да съответства на картината в ума на извършителя.

Над тях премина още един самолет, готвещ се за приземяване. Хънтър изчака звукът да утихне и продължи:

— Този човек влага много време и усилия в онова, което прави — отвличането, изтезанията, методът на убиване, полагането на трупа, когато го оставя, бележката в гърлото на жертвата… всичко е извършено с огромно внимание към детайлите. Той не иска ние да пропуснем нищо. Иска да знаем за колко добър се мисли.

— Съгласен съм — каза Гарсия. — И това ме безпокои. Искал е трупът да бъде открит бързо, преди климатичните условия да започнат да му въздействат, преди нещо или някой да го размести.

Ето защо нещо не е наред с мястото. Твърде уединено е, твърде далеч от шосето… Чакай малко. — Той вдигна ръка и погледна партньора си.

— Кой е открил трупа? — попита Робърт. — Кой се е обадил на полицията?

— И аз щях да те попитам същото — отвърна Гарсия, вече прелиствайки папката, която носеше. — Кой би попаднал на труп тук? Аха, ето го докладът на диспечера. — Той извади лист от папката. Докато го четеше, се намръщи от съмнение. — Анонимно обаждане, направено от мъж, велосипедист, в 00:39 часа.

Зелената площ, на която се намираха, определено не беше градски парк, а по-скоро приличаше на горичка, сгушена между летището и водопречиствателната станция. Хората не разхождаха кучетата си тук. Не тичаха за здраве, нито караха велосипеди на място като това, особено нощем.

— Велосипедист, минаващ оттук половин час след полунощ, е забелязал трупа? — повтори Карлос и посочи Пършинг Драйв.

— От онова шосе? От трийсет-четирийсет метра? В непрогледен мрак? — Той се ухили. — Малко вероятно.

Като внимаваше да не повреди наскоро лакирания си в бледорозово маникюр, Грейс Хамилтън отвори пакета, изпратен по „ФедЕкс“. Вътре имаше стандартен кафяв плик, адресиран до кмета на Лос Анджелис, Ричард Бейли. Отпред с големи червени букви пишеше: СПЕШНО — ЛИЧНО И ПОВЕРИТЕЛНО.

Тя взе опаковката и погледна името на подателя на гърба. Тайлър Джордан.

Грейс се намръщи. Името не й беше познато. Адресът беше местен, някъде във Виктория Парк, Централен Лос Анджелис. Въпреки че имаше фантастична памет за имена и адреси, тя не можа да си спомни да го е виждала преди. Мястото за връзка с подателя беше оставено празно. Типично.

Грейс приближи стола си до бюрото с компютъра и отвори на екрана приложение, което й позволяваше достъп до адресната книга на кмета Бейли. Написа паролата, въведе фамилията „Джордан“ и щракна на „Търси“. Получи три попадения, но нито едното не беше Тайлър. И никой от тях не беше от Лос Анджелис. Тя пробва „Тайлър Джордан“ първо без тире, после с тире.