Крис Картер - Отмъстителят

Докато някои пътници четяха, други спяха, трети работеха, а четвърти играеха на таблетите си или слушаха музика, човекът на място 9А не правеше нищо. Седеше изправен на седалката с ръце, сключени в скута, и гледаше право напред. Отначало Шарън се зачуди дали той не медитира, но когато мина покрай него и го попита дали иска нещо за пиене, мъжът отговори веднага и любезно, и каза, че не желае нищо. Тя го попита дали отива в Лос Анджелис по работа, а той отвърна, че се връща от делово пътуване и че живее в Лос Анджелис.

Това я накара да се усмихне.

— Том — каза Шарън на главния стюард, който й беше и най-добрият приятел и съквартирант, — какво мислиш за пътника на място 9А?

Том се ухили закачливо.

— Питаш ме дали е гей?

Том Хобс беше двайсет и три годишен, много привлекателен, ерген и хомосексуалист. Един от най-големите му таланти беше шестото му чувство да разпознава други хомосексуалисти, без дори да разговаря с тях. Той подаде глава от паравана и небрежно огледа салона.

— Да, много е готин — добави Том. — Забелязах го веднага щом се качи на самолета. — Той се усмихна отново и нацупи устни. — Виждам, че и ти си го забелязала.

Шарън изобщо не се смути.

— Както ти каза, много е готин — отговори тя.

— Няма съмнение и може да ти провърви, скъпа — продължи Том. — Защото човекът определено е хетеросексуален.

Шарън се усмихна.

— Наистина ли мислиш така? Той изобщо не поглежда нас, момичетата.

— Сигурен съм, скъпа. — Том отново погледна към място 9А. — Да, този мъж харесва жени.

— И няма брачна халка — добави тя.

Том се ухили.

— Виж се само, хитра лисицо, разузнаваш клиентите, изпреварвайки конкуренцията. Харесвам стила ти.

— Научила съм го от теб.

Том вдигна ръка и Шарън плесна дланта му.

— Въпреки че ми се струва някак познат — продължи тя.

— Така ли?

— Да. Може би очите или волевата брадичка, но си мисля, че съм го виждала някъде. Спомняш ли си дали си го виждал на някой предишен полет?

Том пак погледна пътника на 9А.

— Ммм, не, скъпа. Определено бих запомнил симпатяга като него.

Шарън също мислеше, че не е виждала мъжа на някой предишен полет, но беше сигурна, че го е виждала някъде.

— Е, какво мислиш, че работи? — попита тя.

Когато летяха заедно, двамата понякога играеха на отгатване за няколко избрани пътници. Така времето минаваше по-бързо.

— Ммм. — Том завъртя глава. — Той определено работи на открито. Вижда се по раменете му. Бицепсите му ще разкъсат ръкавите.

Но ми се струва и спокоен. Нищо, изглежда, не го безпокои и има адски проницателен поглед. Забеляза ли големите му кафяви очи?

Шарън кимна.

— О, да.

Том се усмихна.

— Глупаво беше, че попитах. Бих казал, че е или психолог, или някакъв терапевт… може би спортен. — Той се престори, че потрепери. — О, не, още по-добре, бих казал, че е сексуален терапевт.

— Психолог. — Шарън хареса тази идея.

— Екипажът, моля заемете местата си за приземяване — чу се съобщение от високоговорителите.

След по-малко от десет минути боингът 757 кацна на писта две на Международното летище на Лос Анджелис.

Човекът от място 9А отново изчака търпеливо всички други пътници пред него да вземат ръчния си багаж и да слязат. Докато минаваше покрай екипажа в предната част на самолета, той им кимна учтиво и прошепна „благодаря“. Очите му не потърсиха никого и Шарън изпита леко разочарование. Тя си беше приготвила специална усмивка, съчетана със секси намигване за него, но само го гледаше безпомощно, докато мъжът се отдалечаваше. Много й се искаше да го опознае.

Шарън Барнард нямаше как да знае, че пътникът от място 9А вече е научил всичко за нея.

Мобилният телефон на Хънтър иззвъня по-малко от десет секунди след като той се върна в кабинета си в Главното управление на полицията.

— Робърт, къде си? — попита капитан Барбара Блейк.

— Току-що влизам в Управлението, капитане. Защо?

— С теб ли е Карлос?

— Да.

— Искам да дойдете в кабинета ми. Веднага.

Хънтър и Гарсия отидоха в кабинета на шефката си. Капитан Блейк седеше и внимателно гледаше нещо на бюрото си. От мястото, където стояха, детективите не виждаха какво е.

— И така — каза тя и най-после вдигна глава и ги погледна. — Първи въпрос, наистина ли имаме работа с ритуален убиец?

— Твърде рано е да се каже, капитане — отвърна Гарсия. — Така както стоят нещата, няма достатъчно доказателства, за да го потвърдим или да го отречем със сигурност.