Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Но ти си успял да попаднеш на едно много хлъзгаво копеле. Не беше лесно да събера информация за него... но ни провървя. Два пъти.

– Е, какво откри?

– Ти беше прав в подозренията си. Майкъл Уилямс не е истинското му име. Избрал го е нарочно.

– Слушам.

– В САЩ има повече от половин милион мъже, които се казват Майкъл Уилямс – обясни Брайън. – Петстотин и петдесет живеят тук, в Лос Анджелис. Името е достатъчно често срещано, за да му послужи да се измъкне, но...

– Почакай, Брайън – прекъсна го господин Джей. – Да му послужи да се измъкне? Какво означава това, по дяволите?

– Извинявай, това е термин, който ние използваме. Означава, че без нищо друго освен само едно име и когато в този град живеят приблизително петстотин и петдесет мъже с това име, на всяка правоохранителна агенция – полицията, ФБР, шерифския отдел... няма значение – ще ѝ отнеме дни, може би дори седмици, за да открие правилния човек, ако изобщо го открие. Този период от време ще му бъде повече от достатъчен, за да изчезне... да се измъкне.

– Добре, ти казваше, че Майкъл Уилямс е достатъчно често срещано име, за да му позволи да се измъкне, но...

– Но не достатъчно често срещано, за да предизвика подозрение, ако той кандидатства за фалшиви документи. – Брайън реши да обясни това по-добре. – Правителството маркира някои имена като твърде често срещани – Джон или Джеймс Смит, Робърт Джоунс, Майкъл Уилямс. Всяко име, което носят повече от един милион души в страната, е маркирано и подава сигнал. Това са имената, които оглавяват списъка на "измъкващите се", защото и престъпниците ги използват най-много, по очевидни причини.

– Добре, нека се върнем на нашия Майкъл Уилямс – подкани го господин Джей.

– Да, както казах, в това отношение ни провървя два пъти. Първо, ако ти не ми беше изпратил негова снимка, изобщо нямаше да водим този разговор. Нито сега, а вероятно и никога. Но със снимката – пуснах програма за лицево разпознаване в някои от нашите бази данни и тук ни провървя за втори път.

– Той има криминално досие – предположи господин Джей.

– Лежал е четири години в затвора за сексуално нападение – потвърди Брайън. – При това доста насилствен случай.

Господин Джей затвори очи, опитвайки се да запази спокойствие, но почувства, че кръвта му кипва във вените. В дома на Майкъл Уилямс, в куфара, който беше измъкнал изпод леглото му, беше намерил колекция от женско бельо. По-точно бикини. Размерите варираха от трийсет и втори до четиресети. Господин Джей също събираше трофеи и тогава го осени прозрението. Касандра беше съблечена гола, но дрехите ѝ не бяха намерени.

– Кой всъщност е той, по дяволите? – попита господин Джей.

– Истинското му име е Кори Русо. Тъкмо щях да ти изпратя цялото му досие. Няма съмнение, че е отрепка, но много хитра отрепка.

– Защо?

– Докато е бил в затвора, е придобил три дипломи – водопроводно инженерство, машинно инженерство и интернет сигурност.

– Е, това няма да го спаси. Научи ли адреса му?

– Това е проблемът – отвърна Брайън. – Господин Русо не е използвал истинското си име, откакто е освободен от затвора преди три години. Под името му не се появява нищо. Единственият адрес под фалшивото име Майкъл Уилямс е този, който ти ми даде, и онзи на водопроводната фирма.

Господин Джей знаеше, че Майкъл Уилямс, Кори Русо, или който и да беше онзи човек, няма да се върне на тези два адреса. Той мислеше, че го е погнала полицията, а първото, което биха направили ченгетата, беше да наблюдават двата адреса.

– Който и да е този човек – каза господин Джей, – той се крие някъде и аз искам да го намериш, Брайън. Трябва да го намериш веднага.

– Тя е успяла да направи снимка на убиеца? – Тонът на гласа на Гарсия съответстваше на стъписаното изражение на лицето му. – Как?

– Не, не снимка – поясни Хънтър и даде на партньора си мобилния телефон на Ерика Барне. На екрана имаше изображение на маскираното лице на убиеца. – Заснела е екранен кадър в края на обаждането.

Ерика все още седеше в колата на Робърт, само на няколко метра от мястото, където стояха двамата детективи. Очите ѝ бяха подпухнали и зачервени, а кожата около тях беше протрита от сълзи.

– Ерика е графичен дизайнер – обясни Хънтър. – Работи за фирма, която проектира и разработва приложения за мобилни устройства. Заснемането на екранни кадри на мобилни телефони е нещо, което прави десетки пъти на ден. Това е част от работата ѝ.