Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Полицаят донесе чашата подсладена вода.

– Вземи, Ерика, изпий я – каза Хънтър. – Ще те накара да се почувстваш малко по-добре. Обещавам ти.

Тя изпи почти всичката вода на няколко големи глътки.

– Не разбирам – каза и погледна Хънтър. Гласът ѝ трепереше, но не толкова, както преди няколко минути. – Как може да е истина онова телефонно обаждане? Как може онова чудовище да е реално?

– Искаш ли да ми разкажеш какво се случи? За чудовището?

Ерика изпи остатъка от водата.

– Не знам. Не знам какво да кажа. Вече не съм сигурна кое е реално и кое не е.

Робърт зачака, оставяйки я тя да диктува темпото.

– Бях вкъщи сама – започна Ерика, – правех си пуканки...

През следващите двайсетина минути тя му разказа всичко, което си спомняше. Когато стигна до въпросите, които ѝ бяха зададени, и фобията си от гробища, отново я завладя паника.

Хънтър помоли полицая за още една чаша подсладена вода.

След още пет минути Ерика се успокои и каза на Робърт какво е направила.

Когато Хънтър напусна местопрестъплението и излезе от къщата, детектив Уеб най-после съсредоточи втренчения си поглед върху трупа на доктор Гуен Барне на масата за хранене. Знаеше, че е тя, но лицето ѝ беше толкова жестоко обезобразено, че не можа да я познае.

– Не може да е истина – повтори той.

– Детектив? – каза доктор Слейтър и се приближи до него.

Уеб примигна още веднъж и после срещна строгия ѝ поглед.

– Не мога да ви позволя да замърсявате местопрестъплението, разбирате ли? – Тя млъкна и си пое дъх. Гласът ѝ малко омекна. – Ужасно съжалявам за загубата ви. Наистина никой не трябва да разбира за смъртта на любим човек или приятел по този начин, но вие сте детектив от полицията и много добре знаете, че не трябва да влизате неподготвен и без предпазно облекло на необработено местопрестъпление. Не мога да ви разреша да останете тук. Вие компрометирате не само местопрестъплението, но и цялото разследване.

– Детектив Уеб – обади се Гарсия и също се приближи до него. – Защо не поговорим навън и да оставим криминалистите да обработят местопрестъплението? – Той посочи към вратата. – Те имат много работа тук. Може би ще ми разкажете малко повече за доктор Барне. Нуждаем се от цялата информация, която можем да научим за нея. Може да ми разкажете за бележката и гривната, за които споменахте.

Професионалната страна на Уеб най-после надделя.

– Да, разбира се – отговори той. – Съжалявам, че се държах толкова импулсивно.

– Човешко е, детектив – каза Гарсия с дружелюбен и съчувствен тон. – Хора сме.

Уеб погледна още веднъж трупа на масата и излезе от къщата. Карлос го последва навън, смъкна ципа на гащеризона си и освободи ръцете си. Щом стигнаха до края на моравата пред къщата, Уеб извади от джоба на сакото си тефтерчето си, надраска нещо, откъсна страницата и я даде на Гарсия.

– Какво е това? – попита Карлос, когато прочете написаното.

– Името и номерът на значката на партньора ми. С него се срещнах, след като оставих Гуен тук. – Уеб отново бръкна в джоба си, този път за пакет цигари. Изтръска една, сложи я между устните си и предложи на Гарсия.

Карлос отказа.

Уеб запали цигарата и дръпна продължително.

– Няма какво да се залъгваме, детектив...?

– Гарсия, но може да ме наричате Карлос.

– Няма какво да се залъгваме, детектив Гарсия. Знам как се действа. Аз съм последният човек, който е видял жива жертвата. Аз бях с нея в нощта, когато е била убита, и аз я закарах до дома ѝ. Накратко, в момента съм в списъка на заподозрените. – Уеб отново дръпна от цигарата.

Карлос се вгледа в него. Уеб отговаряше на основното описание, което имаха на маскирания убиец – висок и широкоплещест – но от друга страна, половината мъже в Лос Анджелис бяха такива.

– Разследването отива много по-надалеч от това убийство, детектив Уеб – каза Карлос.

Уеб го погледна и се замисли върху думите му, а после веждите му се стрелнаха нагоре по намръщеното му чело.

– Този човек е убивал и преди. – Интонацията не изясняваше дали това е въпрос или твърдение.

Гарсия подмина това и попита:

– Защо не ми разкажете за бележката и гривната, за които споменахте?

Господин Джей грабна мобилния телефон от масичката частица от секундата след като започна да звъни.

– Брайън, много се забави, по дяволите. – Той не направи нищо, за да прикрие раздразнението в гласа си.

– Съжалявам, Джей – с уморен глас отговори Брайън.