Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Тогава защо ги съблича голи? – попита фотографът, който стоеше от другата страна на масата срещу тях.

Всички го погледнаха.

– Робърт, Карлос – каза доктор Слейтър и кимна към фотографа, – това е Къртис Нортън. Може би го помните от предишните две местопрестъпления. Той се присъедини към екипа преди няколко месеца. Прехвърлиха го от Анахайм.

– Извинете, че се натрапвам – плахо каза Нортън. Той беше висок метър и осемдесет, с мускулесто тяло, четвъртита челюст и гъсти вежди, оформени така, че му придаваха вид на постоянно натъжен. – Само съм любопитен. В Анахайм нямаше такива случаи, но щом в нападенията на убиеца няма сексуален мотив, тогава защо ги съблича голи?

– За да ги унижи – отговори Хънтър, който се беше преместил и внимателно оглеждаше нараняванията по лицето и черепа на жертвата. – Методът е бил широко използван в концентрационните лагери през Втората световна война. Използва се и до днес. Прави жертвите по-безпомощни и по-уплашени.

– Трудно е да си ги представиш по-уплашени, отколкото вероятно са били – отбеляза Нортън.

– Садизмът на убиеца е жесток както физически, така и психически – поясни Робърт. – Той не само изтезава и убива жертвите си, но и прониква в съзнанието им. Подхранва страха им. Играе си с чувствата им. Затова ги дебне и ги тормози с бележки преди това. Но както знаете, не спира дотам, защото обича и да прониква в съзнанието им.

– Хората, на които се обажда – каза доктор Слейтър.

Хънтър потвърди мълчаливо и се вгледа в повърхността на масата.

За момент Нортън сякаш се приготви да каже или да попита още нещо, но после отстъпи встрани от масата, предоставяйки повече пространство на двамата детективи.

– Това е безумие – заяви Гарсия, докато оглеждаше нараняванията и се опитваше да си представи какво се е случило. – Какво е направил този път? Поставил е главата ѝ в менгеме?

– По всяка вероятност – потвърди доктор Слейтър и после обясни: – Видовете фрактури, нанесени на лицевите ѝ кости – тя посочи очните ябълки, челюстта и скулите на жертвата, – не може да са били причинени от ударен инструмент, ръчно или с блъскане на лицето ѝ в твърда повърхност. Всички тези методи биха нанесли и разкъсвания, каквито няма. Тези фрактури са резултат от бавно прилагане на десетки килограми натиск върху черепа ѝ, докато костите са се строшили в нея. Затова има тези рани отстрани на лицето и кожата е одрана. Челюстите на уреда, който е бил използван, вероятно са назъбени.

– По масата няма драскотини – каза Хънтър. – Няма никакви белези около мястото, където е била главата ѝ. По работен тезгях или обикновено менгеме, каквито лесно може да купиш от железарски магазин, биха останали бразди, белези, драскотини... нещо върху повърхността, но тук няма нищо. Каквото и да е използвал убиецът, или го е направил сам, или го е поръчал.

С периферното си зрение Робърт видя, че Нортън се почеса по врата и отмести поглед встрани.

Изведнъж външната врата се отвори и в къщата влезе мъж на около четиресет и пет години. За изненада на всички той не носеше задължителния гащеризон от тайвек и това издаде факта, че не е член на екипа на доктор Слейтър. Косата му беше къса, без блясък и несресана и изразът в очите му, които обходиха стаята и се спряха на трупа на масата, беше неподправен шок.

Хънтър веднага осъзна, че той е познат на жертвата, но не можа да разбере как е минал през стената от ченгета навън. Бързо тръгна към него и препречи пътя и зрителната му линия.

– Господине, това е полицейско местопрестъпление. Не може да влизате тук.

Мъжът протегна ръка към нещо, което беше закачено на колана му – значка на детектив от лосанджелиската полиция.

– Аз съм детектив Джулиан Уеб от район "Централен", Рампарт.

Лосанджелиската полиция имаше повече от десет хиляди полицаи и над три хиляди цивилен персонал и беше третата по големина градска полицейска сила в Съединените щати след градовете Ню Йорк и Чикаго. Свързани с лосанджелиската полиция, която официално обслужваше само град Лос Анджелис, бяха повече от четиресет и пет други градски правоохранителни агенции, всяка със своя йерархия на командване, включително полицаи, детективи, сержанти и капитани. Общо градските правоохранителни агенции, които образуваха лосанджелиската полиция, обслужваха район от осемстотин квадратни километра и население над три милиона и половина души. В такава многобройна полицейска сила не беше много изненадващо, че пътищата на Хънтър и Гарсия не се бяха кръстосвали с тези на детектив Уеб.