Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Когато триматастигнаха до верандата, два медийни микробуса завиха зад ъгъла в началото на улицата.

– Вълците са тук – отбеляза Прадо и врътна брадичка към микробусите.

Брайън Колдрън не излъга, когато каза на господин Джей, че Хънтър и Гарсия нямат доверие на никого, когато става дума за разследванията на отдел "Свръхтежки убийства". Медиите плащаха за информация на хора в полицията, при това добре. Това беше главната причина да не качват онлайн разследванията. Нищо не продаваше повече вестници и не увеличаваше броя на зрителите на национално ниво от репортаж за сериен убиец, нито дори престъпления, свързани с холивудски знаменитости. Сега обаче убиецът беше взел трета жертва и бе невъзможно да попречат историята да изтече към медиите въпреки усилията на отдел "Свръхтежки убийства". Всичко беше въпрос на време. Най-доброто, което можеха да направят, беше да се опитат да държат под контрол информацията за разследването. Полицейската пресслужба вероятно скоро щеше да излезе с официално изявление. Най-важното сега беше да не позволят да бъдат разкрити подробности.

– Освен вас и двамата полицаи, които са реагирали първи, кой друг е влизал на местопрестъплението? – обърна се Хънтър към сержант Прадо.

– Криминалистите. Никой друг.

– И кой друг знае за обаждането до 911?

– Никой освенмен. Диспечерът не съобщи подробности.

Робърт прикова сержанта с твърд поглед, но преди да каже нещо, Прадо кимна и вдигна ръце.

– Да, да, детектив, нито дума на медиите. Знам процедурата. Не ми е за пръв път.

Те стигнаха до къщата и един криминалист даде на двамата детективи обичайните запечатани пликове с бели гащеризони за еднократна употреба. Хънтър и Гарсия мълчаливо ги облякоха, подписаха декларацията за местопрестъпление и влязоха в къщата.

Вратата се затвори зад Хънтър и Гарсия и доктор Сюзан Слейтър, която стоеше в отсрещния край на дневната, се обърна към тях. На няколко крачки зад нея същият фотограф, който беше присъствал на предишните две местопрестъпления, снимаше нещо, което те още не виждаха. Други двама криминалисти търсеха отпечатъци в срещуположни краища на стаята.

– Детективи – поздрави ги доктор Слейтър и леко кимна. Говореше тихо и сдържано. – Насам. – Тя им махна с ръка да се приближат и в същото време направи знак на фотографа да си почине.

Също като при другите две местопрестъпления нищо не изглеждаше пипано или разместено. Дори ако беше имало борба между жертвата и убиеца, никъде нямаше видими следи.

– Този път няма трапезен стол – отбеляза доктор Слейтър, пристъпи вляво и най-сетне позволи на Хънтър и Гарсия да видят какво снимаше фотографът.

Двамата детективи се вцепениха.

Жертвата лежеше гола върху дървена маса за шест души като разпъната на кръст. Ръцете ѝ бяха широко разперени, завързани за китките с найлоново въже, стегнато закачено под масата. Краката ѝ бяха изпънати и глезените ѝ също бяха завързани с найлоново въже, но всичко това беше засенчено от гротескно обезобразеното ѝ лице и череп.

Не беше необходима аутопсия, за да разберат, че лицевите ѝ кости са натрошени. Очите ѝ, широко отворени и все още изпълнени с ужас, бяха напълно кръвясали и несиметрични, ясно показвайки, че очните ябълки и скулите са раздробени. Челюстта ѝ беше счупена най-малко на три места, венците ѝ бяха разцепени и устата ѝ беше изкривена. Ушите и кожата на бузите бяха одрани, оставяйки каша от засъхнала кръв и плът. Страните на черепа бяха хлътнали, сякаш някой ги беше удрял с чук.

– Ти беше прав, Робърт – каза доктор Слейтър, като наруши мълчанието и отново привлече към себе си вниманието на детективите. – Убиецът пак е променил някои аспекти на първоначалния си метод на действие.

Хънтър и Гарсия се присъединиха към нея от лявата страна на масата.

– Сега стават ясни и най-малко два от почерците му – добави тя. – Той изгаря в микровълнова фурна мобилните телефони на жертвите и обича да ги съблича голи.

– И пак няма сексуално нападение? – попита Карлос.

– Още не съм проверила. Не сме тук толкова отдавна, но за това ще трябва да развържа краката ѝ. Чаках ви да дойдете, защото знаех, че ще искате да видите трупа така, както е намерен. Но няма видими контузии по бедрата или в областта на слабините. – Доктор Слейтър посочи, докато говореше. – Няма и драскотини, затова по всяка вероятност, също като предишните две жертви, убиецът не я е докосвал по този начин.