Роджер Хоббс - Призрак

Това означаваше никога повече да не видя Анджела, но в момента нямах време да мисля за това. Последният път, когато изобщо я видях, беше в онази бронирана кола.

Най-напред трябваше да разкарам дрехите, с които бях облечен. Не само униформата на охранител. Не можех да задържа нищо, с което бях влизал в банката. Не че дрехите бяха главният ми проблем. Лицето ми беше заснето от охранителните камери, само след няколко часа щяха да го показват по всички телевизии. Трябваше да намеря начин да се освободя от всичко, което би могло да ме уличи като участник в обира — от паспортите до бронежилетката. Знаете ли колко трудно е това? Кевларът, който се използва в такива жилетки, е синтетичен материал, който не гори, дори не се топи при висока температура.

Второ, трябваше да променя външния си вид. Нямаше как да изляза от страната, ако дори далечно наподобявах някого, участвал в обира на банката. Трябваше да се превъплътя в друг, още тук и сега, което е много по-трудно, отколкото звучи. Вече бях изхвърлил всичките си резервни дрехи и нямаше как просто да отида до магазина, за да си набавя нови. Времето за такива приготовления отдавна бе минало. Трябваше да намеря какво да облека по най-бързия възможен начин.

Трето, нужен ми беше комплектът за оцеляване. Както вече споменах, никога не участвам в удар, без да съм си подсигурил такъв. В конкретния случай най-близкият ми пакет за оцеляване се намираше на около осемстотин метра в една сляпа уличка зад рибен ресторант до пазара „Пасап Сени“. Вътре имаше десет хиляди долара, двайсет хиляди рингита, деветмилиметров пистолет, два предплатени мобилни телефона, две кредитни карти, чиста шофьорска книжка и колумбийски паспорт на името на Мануел Сарди. Мозъкът ми прехвърляше трескаво различни подходи и схеми на придвижване към мястото, изходни стратегии и маршрути на полицейските патрули. Ако успеех да се добера до този пакет, нямаше да имам право на повече грешки. Трябваше да се преобразя, да скрия сегашните си дрехи и да изчезна.

Отворих прозореца и се съблякох. Бях решил да изхвърля всичко освен панталона и фланелката си. Метнах дрехите през прозореца и те паднаха в канавката два етажа по-долу Казах си, че така е по-добре, отколкото да ги пускам в кофата за боклук. В тази част на града до час-два някой клошар щеше да си ги припознае за свои. А в боклука рано или късно щеше да ги намери полицията, ако се насочеше насам. Стиснах зъби, примижах и откопчах бронежилетката. Дявол да го вземе, как болеше!

Докоснах с ръка ребрата си, където бяха попаднали куршумите. Три големи синини обозначаваха точните места. Всъщност синьото вече отиваше към черно. Беше истинско чудо, че отдолу няма счупени кости. Опипах се отвсякъде, за да се убедя, че не кървя, после съблякох жилетката през главата си и я пуснах на леглото. Кевларът спира куршум и не гори в огън, но ако не е обработен със силициев двуокис, е безсилен срещу нож. Измъкнах керамичните плочи и ги изхвърлих през прозореца, после взех един кухненски нож и нарязах кевларената обвивка на тънки лентички. Когато приключих, резултатът приличаше на разпрана раница. По-големите парчета метнах през прозореца, по-малките хвърлих в тоалетната и пуснах водата.

Отидох до мивката, подложих главата си под чучура и търках, търках, докато водата в канала почерня от грим и боя за коса. Когато приключих, със същия нож си подстригах косата. Нямах време да я изкусурявам, просто я хващах с една ръка, изпъвах я отзад на тила и отрязвах всичко, което стискаха пръстите ми. След като я подкъсих достатъчно, насапунисах скалпа си и се избръснах с ножа, докато черепът ми лъсна гол. За някои хора косата е отличителен белег. Обръснат ли си главата, това ги преобразява напълно. Вече не приличах по нищо на младежа, обрал банката.

Новините по радиото и полицейския скенер не бяха никак добри. Сю Мей не успяла да се отдалечи и на сто метра от колата, когато я заловили. Улучили я с граната сълзотворен газ и тя не издържала. Паднала на колене и се свила на кълбо. Накрая дошли парамедиците. Олтън Хил извървял по-малко от една пресечка, когато бил покосен от полицейски куршуми, докато се опитвал да отвлече кола на кръстовище. Винсънт и Манчини се измъкнали някак от хайката, но фалшивите им паспорти ги провалили. Докато минавали през проверките за сигурност, имената им се появили в компютъра като съучастници на Джак Делтън; арестували ги на изхода за самолета.

И нито дума за Анджела.