Фредерик Форсайт - Иконата

Полковникът стигна до колата и избута телохранителя, който беше отворил задната врата и надничаше вътре. Президентът лежеше проснат на седалката, стиснал с две ръце дрехата на гърдите си, и дишаше с къси, задавени хрипове.

Най-близката болница с първокласно интензивно отделение беше Държавна клиника номер едно на километри оттам във Воробьови възвишения. Полковникът се метна на задната седалка до припадналия Черкасов и нареди на шофьора да обърне и да кара към околовръстното шосе. Бял като платно, шофьорът седна зад волана. Полковникът се обади по клетъчния си телефон в клиниката и се разпореди да изпратят линейка, която да ги пресрещне по пътя.

Срещата стана половин час по-късно по средата на магистралата. Санитари пренесоха изпадналия в безсъзнание президент в линейката и се втурнаха да го свестяват, докато кортежът летеше с пълна скорост към клиниката.

Там Черкасов веднага бе поет от старшия дежурен кардиолог и бе откаран в интензивното отделение. Лекарите използваха всичко, с което разполагаха – най-съвременното и най-доброто, – но беше твърде късно. Дългата, права линия на монитора не помръдна, пронизителният сигнал на кардиографа не прекъсна нито за миг. В четири и десет лекарят се изправи и поклати глава. Мъжът с дефибрилатора отстъпи назад.

Полковникът набра някакъв номер на телефона си. Отсреща отговориха на третото позвъняване.

– Свържете ме с кабинета на министър-председателя – каза полковникът.

Шест часа по-късно в Западна Индия [1] Общо название на островите в Атлантическия океан между Северна и Южна Америка, , в откритите води на океана „Фокси лейди“ пое курс към дома. Долу на палубата помощникът Джулиъс намота влакната, откачи металните поводи и прибра прътовете.

Днес бяха случили с клиенти, пък и уловът беше добър.

Докато Джулиъс навиваше поводите с техните лъскави пластмасови блесни, американецът и жена му отвориха по една бира и се разположиха доволно под тентата да утолят жаждата си.

В сандъка блестяха две огромни уаху [2] Вид тропическа риба от семейството на скумриите. – Бел.пр. от по двайсет кила и половин дузина едри златоперки, които само допреди няколко часа се стрелкаха под плетеница от водорасли ни петнайсетина километра оттам.

Шкиперът на горната палуба провери курса и увеличи скоростта. След по-малко от час корабчето му щеше да се плъзне в залива Търтъл Коув.

„Фокси лейди“ сякаш усещаше, че работният ѝ ден привършва и мястото ѝ в тихото пристанище вече я очаква, защото топеше опашка, виреше нос и уверено пореше синята вода. Джулиъс се наведе през борда, напълни кофата и отново обля палубата.

По времето на Жириновски щабът на Либералдемократическата партия се помещаваше в една порутена сграда на Рибни ряд, малко след улица „Сретенка“. Видът ѝ шокираше посетителите, които не познаваха странния нрав на Влад: олюпена мазилка, оплюти от мухи плакати на демагога върху прозорците, прах и мръсотия. Зад нащърбената черна врата се откриваше мрачно фоайе с щанд, на който се продаваха фланелки с лика на лидера, и цяла редица реквизитни черни кожени якета, носени като униформа от поддръжниците му.

Голото стълбище, боядисано в тъмнокафяво, водеше до първия полуетаж, затворен с решетки, зад които навъсен пазач се осведомяваше по каква работа идва посетителят. Едва когато отговорът се окажеше задоволителен, човек биваше допуснат до мърлявите помещения на горния етаж, където заседаваше Жириновски, когато беше в града. Из цялата сграда гърмеше оглушителен хард-рок. Така ексцентричният фашист смяташе, че създава впечатление на човек от народа, а не на някой оял се номенклатурчик. Но Жириновски отдавна го нямаше, а Либералдемократическата партия се бе сляла с останалите ултрадесни и неофашистки партии в така наречения Съюз на патриотичните сили.

Негов безспорен лидер бе Игор Комаров. Той бе замесен от съвсем друго тесто. И все пак, понеже намираше логика в това да показва на бедните и онеправданите, към чиито гласове се стремеше, че Съюзът на патриотичните сили не си позволява излишни луксове, той запази сградата на Рибни ряд, но ръководеше Съюза от друго място.

Инженер по професия, Комаров бе работил с комунистите, но не и за тях. В политиката бе влязъл едва и средата на Елциновия период. Беше избрал Либералдемократическата партия и макар вътрешно да ненавиждаше Жириновски заради пиянските му ексцесии и мръснишкия му език, кротката му работа в редиците го бе извела до политбюро, вътрешния съвет на партията. Оттам, след поредица тайни срещи с лидерите на другите ултрадесни партии, той успя да обедини всички десни фракции в Русия в Съюз на патриотичните сили. Поставен пред свършен факт, Жириновски се оказа принуден да приеме съществуването на Съюза и попадна в капана да оглави първия му пленум.