Фредерик Форсайт - Иконата

Здесь есть возможность читать онлайн «Фредерик Форсайт - Иконата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1996, ISBN: 1996, Издательство: „Златорогъ“, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Иконата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Иконата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Годината е 1999. Някогашната велика руска нация е на ръба на тотална разруха. В навечерието на новите президентски избори хората, отчаяни и обезверени, поглеждат с упование към един нов лидер. От Русия тайно е изнесен на Запад секретен документ. Малцината, които успяват да го прочетат, изстиват от ужас. Бивш агент на ЦРУ се връща в Москва със задачата да предотврати на всяка цена повторението на една историческа трагедия.

Иконата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Иконата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Доктор Пробин въздъхна тежко.

– Според мен, да – отвърна. – Освен ако наистина не се стигне до Реставрация. Тогава може и да си промени решението. Като си помисли за всичките тия девойки, дето ще му прислугват.

– Но ако отпадне Семьон, тогава къде отиваме? Какво остава под чертата, както казват нашите американски приятели?

– Онова, което остава под чертата, уважаеми, е съвсем просто. Ако руският народ пожелае, може да избере когото си поиска за свой цар.

– Случвало ли се е преди? Да се избира чужденец?

– О, много пъти. Случвало се е и пак ще се случва. Англия го е правила три пъти. Когато Елизабет I е умряла мома, макар и не девица, ние сме поканили Джеймс VI от Шотландия да дойде и да стане Джеймс I Английски.

След три поколения сме изгонили Джеймс II и сме извикали датчанина Вилхелм Оранжски да поеме престола. Когато кралица Анна починала, без да остави поколение, помолили сме Георг Хановериански да се възкачи на трона като Джордж I. А той не е знаел и думичка английски.

– Европейците правили ли са го?

– Разбира се. Гърците два пъти. През 1833-а след освобождението от турско робство са поканили Ото Баварски да стане крал на Гърция. Нещо не им харесал и през 1862-ра го прогонили и повикали датския принц Вилхелм да поеме престола. Той станал Георги I. После през 1924-а гърците обявили република, през 1935-а възстановили монархията, а през 1973-та пак решиха да станат републиканци. Въобще не знаят какво искат. Шведите пък преди двеста години останали без престолонаследник и поканили Наполеоновия маршал Бернадот да им стане крал Явно са случили обаче, защото наследниците му и до днес управляват в Швеция. И накрая, през 1905-а датският принц Карл е коронован в Норвегия като Хаакон VII. И неговите правнуци още са си там. Изобщо, ако имаш трон и ти трябва монарх, понякога е по-добре да избереш добър чужденец, отколкото някой неспособен местен.

Сър Найджъл отново се замисли. След толкова приказки доктор Пробин вече подозираше, че интересът на госта му не е само научен.

– Може ли да ви попитам нещо? – каза докторът.

– Разбира се.

– Ако в Русия наистина се заговори за Реставрация, каква ще е реакцията на американците? Защото те контролират парите, останаха единствена велика сила.

– Американците по традиция са антимонархисти – призна Ървин, но не са глупави. През 1918-а Америка изигра съществена роля за абдикирането на германския кайзер. Това създаде опасен вакуум във Ваймарската република, от който Хитлер се възползва. Резултатите са добре известни на всички ни. През 1945-а Чичо Сам съвсем съзнателно не сложи край на японската имперска династия. И какво стана? Япония вече петдесет години е най-стабилната демокрация в Азия. Твърд враг на комунизма и приятел на Америка. Мисля, че Вашингтон ще застане зад становището, че щом руснаците са решили да следват този път, изборът е изцяло техен.

– Но това ще трябва да се реши от целия руски народ, с референдум.

Сър Найджъл кимна.

– Да, прав сте. Държавната дума няма да е достатъчна: депутатите са прекалено корумпирани. Трябва народът да реши.

– И кого имате предвид при това положение?

– Точно в това е проблемът, доктор Пробин. Никого. От онова, което ми казахте, плейбоят и маминото синче няма да ни свършат работа. Всъщност, дайте да помислим какви качества трябва да притежава един бъдещ цар. Имате ли нещо против?

Очите на доктора блестяха от удоволствие.

– Ни най-малко, толкова е забавно. Да започнем с възрастта.

– Между четирийсет и шейсет, какво ще кажете? Това не е работа за тинейджъри, нито пък за изкуфели старци. Значи зрял, но не и стар. После?

– Трябва да е принц от действаща династия, да изглежда и да се държи като такъв.

– Европейска династия?

– О, да, на всяка цена. Съмнявам се, че руснаците биха приели някой африканец, арабин или азиатец.

– Правилно, значи от бялата раса.

– Трябва да има законороден син и двамата да са съгласни да приемат православната вяра.

– Това не е невъзможно.

– Сериозният проблем е в друго – каза Пробин. – Майка му трябва да е била православна християнка към момента на раждането му.

– Ясно. Нещо друго?

– Кралска кръв и у двамата родители, за предпочитане руска поне у единия...

– Да е бивш или настоящ офицер от армията. Подкрепата на руските военнослужещи може да се окаже много решаваща. Не знам какво биха си помислили, ако им се предложи някой експерт-счетоводител.

– Забравяте нещо важно – каза Пробин. – Трябва да говори добре руски. Джордж I е дошъл само с немски, Бернадот – само с френски, но това време вече е минало. Днес монархът трябва да е в състояние да се обръща към народа си. На руснаците хич няма да им се хареса да им бръщолевят на италиански например.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Иконата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Иконата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Кучетата на войната
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Дяволската алтернатива
Фредерик Форсайт
libcat.ru: книга без обложки
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Никаких улик
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Афганец
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Кулак Аллаха
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Шепот ветра
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Бывают же дни…
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Шантаж
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Абсолютная привилегия
Фредерик Форсайт
Фредерик Форсайт - Кобрата
Фредерик Форсайт
Отзывы о книге «Иконата»

Обсуждение, отзывы о книге «Иконата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x