Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Никакво претупване на процедурите при този случай.

— Продължавайте все така. – Д’Агоста потупа Карузо по рамото, докато се отдръпваше назад.

Студът започваше да си казва думата и лейтенантът реши да направи една бърза обиколка покрай оградата от телена мрежа, която обграждаше старата автокъща, за да се увери, че не са пропуснали някое място, откъдето е възможно да се проникне. Когато излезе от осветения район, имаше достатъчно естествена светлина, за да вижда. Въпреки това светна фенерчето си и пое, спирайки се да огледа едно или друго място. Когато зави зад сградата в дъното на двора и мина покрай купчина пресовани на кубчета автомобили, видя приклекнала до оградата фигура – от вътрешната страна. Не беше полицай или някой друг от неговия екип: човекът беше облечен в смешно дебело пухено яке с качулка, прекадено голяма за главата, която стърчеше като парче хоризонтален кюнец.

— Ей, ти! – Д’Агоста се впусна към фигурата с едната ръка върху ръкохватката на служебното оръжие, а в другата стиснал фенерчето. – Полиция! Изправи се и вдигни ръцете, за да ги виждам!

Човекът се изправи с вдигнати ръце, но лицето му остана неясно под сянката на опасаната с пухкава кожа качулка, и се обърна към него. Не се виждаше нищо друго освен две пламтящи очи в мрака под качулката.

Смутен от злокобната фигура, лейтенантът извади пистолета си.

— Какво правите тук? Не видяхте ли полицейската лента? Покажете си личната карта.

— Драги Винсънт, можеш спокойно да прибереш оръжието си.

Д’Агоста веднага разпозна гласа. Свали пистолета и го прибра в кобура.

— Пендъргаст, какви ги вършиш, за бога? Знаеш, че трябва да представиш документите си, преди да започнеш да ровиш наоколо.

— Щом се налага да бъда тук, защо да се лишавам от такава драматична поява? И какъв късмет имам, че ти се оказа този, който попадна на мен.

— Да, точно така, късметлия си. Можех да ти пусна куршум в задника.

— Колко ужасно: куршум в задника. Продължаваш да ме удивяваш със своя цветист начин на изразяване.

Известно време те останаха вторачени един в друг, после Д’Агоста свали ръкавицата си и протегна ръка. Пендъргаст свали своята, черна кожена, и двамата си стиснаха ръцете, а Д’Агоста го прихвана за лакътя. Ръката на Пендъргаст беше студена като парче мрамор, но той свали качулката и откри бледото си лице, платиненорусата си коса, пригладена назад, и сребристите очи, греещи необичайно ярко в мрака.

— Спомена, че ти се е наложило да си тук? – попита Д’Агоста. – Служебно ли?

— Да, като наказание за греховете ми. Боя се, че в момента акциите ми в бюрото са изгубили голяма част от своята стойност. Аз съм, как беше този цветист твой израз? Временно в ямата с лайна.

— Имаш неприятности или си затънал до шия в септичната яма?

— Точно така. До шия.

Д’Агоста поклати глава.

— Защо федералните са набъркани в това?

— Моят началник, асоциираният изпълнителен директор по разузнаването Лонгстрийт, разви хипотезата, че трупът може да е донесен тук от Ню Джърси. Значи има прекосяване на щатските граници. Смята, че може да е замесена организираната престъпност.

— Организираната престъпност? Та ние още не сме събрали доказателствата. Ню Джърси? Какви са тези тъпотии?

— Да, Винсънт, боя се, че това са фантазии. С една-единствена цел: да ми бъде даден урок. Чувствах се малко като Брат Заек {2} 2 Герой в традиционните афроамерикански приказки от южните щати. В случая означава, че Пендъргаст се чувства прецакан. – Б. пр. , хвърлен в шипковия храст, докато не те видях тук да отговаряш за следствието. Както едно време, когато се срещнахме за пръв път в Музея за естествена история.

Д’Агоста изръмжа. Макар да му беше приятно да види Пендъргаст, изобщо не се радваше, че ФБР е намесено. Освен това въпреки нетипичната лека шега, която прозвуча доста насилено, Пендъргаст не изглеждаше добре… дори никак. Беше слаб, почти скелет, лицето му хлътнало, а под очите имаше черни сенки.

— Осъзнавам, че това не е желаното от теб развитие – продължи Пендъргаст. – Ще направя всичко възможно, за да не ти се пречкам.

— Няма проблем. Знаеш как е с Нюйоркското полицейско управление и ФБР. А сега нека те заведа на местопрестъплението и да те представя на хората. Искаш ли сам да го огледаш?

— С удоволствие, след като криминалистите си свършат работата.

С удоволствие ? Не звучеше така. Още по-малко удоволствие щеше да изпита, когато види тридневния обезглавен труп.