Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Пендъргаст не отговори.

Гневът, емоциите на мъжа бяха толкова силни, че почти изплашиха Д’Агоста. Естерхази се отпусна отново в стола си, тъмните му очи бяха неспокойни и горяха.

— Как го разбра?

Пендъргаст накратко описа събитията през последните няколко дни. Макар и разтърсен, Естерхази слушаше внимателно. Когато агентът свърши, той се изправи и си наля ново питие.

— Вярвах… – Пендъргаст направи пауза. – Вярвах, че познавам Хелън изключително добре. И все пак… някой да я убие и да вложи такива изключителни старания и разходи, за да маскира смъртта й като нещастен случай – трябва да е имало част от нейния живот, за която не съм знаел нищо. След като прекарахме две години заедно на земята, не мога да не мисля, че – каквото и да е, – то лежи някъде назад в миналото й. И точно тук се нуждая от помощта ти.

Естерхази прокара ръка по широкото си чело и кимна.

— Имаш ли идея дали някой би имал мотив да я убие? Врагове? Професионално съперничество? Бивши любовници?

Естерхази въздъхна.

— Хелън беше… прекрасна. Мила. Очарователна. Тя нямаше врагове. Всички я обичаха в ЕмАйТи [17] MIT, Масачузстски технологичен институт, един от най-престижните университети в света – Б.пр. , докато следваше, помагаше на всички.

Пендъргаст кимна.

— А след дипломирането? Някакво съперничество в „Доктори с крила“? Да се е случило някой да не бъде повишен заради нея?

— „Доктори с крила“ не действа така. Всички работят заедно. Няма его. Там я ценяха изключително високо. – Той преглътна болезнено. – Дори я обичаха.

Пендъргаст се облегна в стола си.

— През месеците преди смъртта й тя направи няколко кратки пътувания. Изследвания , така ми каза, но не се впусна в подробности. Сега, като се замисля, ми се вижда малко странно — „Доктори с крила“ се занимава по-скоро с образование и лекуване, отколкото с изследвания. Иска ми се да бях настоял за повече подробности. Ти си лекар – случайно да знаеш какво може да е правила?

Естерхази се замисли. После поклати глава.

— Съжалявам, Алойзиъс. Тя не ми каза нищо. Обичаше да пътува до далечни места – както сам знаеш. И беше запленена от медицинските изследвания. Точно любовта й към тези две неща беше онова, което я отведе в „Доктори с крила“.

— Нещо за семейната ви история? – попита Д’Агоста. – Някакъв пример за семеен конфликт, несправедливости в детството, нещо такова?

— Всички обичаха Хелън – въздъхна Естерхази. – Дори малко я ревнувах заради популярността й. Освен това, по онова време не е имало никакви проблеми, за които да си заслужава да се говори. Двамата ни родители починаха преди повече от петнайсет години. Аз съм единственият останал Естерхази. – Той се поколеба.

— Да? – наведе се напред Пендъргаст.

— Ами, сигурен съм, че не е нещо свързано, но дълго време преди да те срещне, тя имаше… нещастна любовна връзка. С един истински простак.

— Продължавай.

— Беше през петата година на следването й, така ми се струва. Дойде с онзи тип от ЕмАйТи за уикенда. Рус, чистичък, сини очи, висок и атлетичен, винаги изглеждаше като пременен в облекло за тенис или клубни пуловери, произхождащ от богата стара фамилия преселници от Северна Европа, израсъл в Манхатън, с лятна къща на Фишърс Айлънд, говореше, че ще се занимава с инвестиционно банкиране – разбираш що за тип беше.

— И защо тази връзка е била нещастна?

— Излезе, че е имал някакъв сексуален проблем. Хелън не беше много ясна, някаква перверзия или жестокост в тази сфера.

— И?

— Заряза го. Беше й бесен известно време, телефонни обаждания, писма. Не мисля, че се стигна до сблъсък. После сякаш всичко отмина. – Той махна с ръка. – Това беше шест години, преди да те срещне, и девет преди смъртта й. Не виждам как би могло да е свързано.

— И как се казваше?

Естерхази обхвана главата си с ръце.

— Адам… Първото му име беше Адам. Но за нищо на света не мога да си спомня фамилията му – ако изобщо някога съм я знаел.

Дълга тишина.

— Нещо друго?

Естерхази поклати глава.

— Вижда ми се невероятно някой да иска да нарани Хелън.

Няколко минути никой не проговори. След това Пендъргаст кимна към едно платно в рамка на стената: избеляла картина на снежен бухал, кацнал на едно дърво през нощта.

— Одюбон е, нали?

— Да. Боя се, че е репродукция. – Естерхази я погледна.

— Странно, че го спомена.

— Защо?

— Висеше в спалнята на Хелън, когато бяхме деца. Каза ми как, когато била болна, можела да го гледа часове наред. Беше хипнотизирана от Одюбон. Но, разбира се, ти го знаеш много добре – завърши той рязко. – Държа я, защото ми напомня за нея.