Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Първю я погледна, без да я докосва.

— По официална работа ли сте тук, агент Пендъргаст?

— Тук съм във връзка с разследване на престъпление, да. — Агентът замълча и отново се огледа. — Запознат ли сте с имота, разположен на Олд Каунти Лейн номер деветдесет и девет в Рамапо, Ню Йорк?

Първю се поколеба.

— Нищо не ми говори. Но пък се занимавам с много покупко-продажби на недвижими имоти в Нанюет и района.

— Въпросният имот представлява стар склад, който сега е празен и, ако се съди по вида му, изоставен. В регистъра на Юридическата библиотека на Конгреса е отбелязан този адрес и че вие държите нотариалния акт на имота.

— Разбирам.

— Искам да разбера кой е истинският собственик.

Първю се замисли за момент, после повтори:

— Разбирам. Имате ли съдебна заповед, която да ме задължава да ви запозная с документите?

— Не.

Първю си позволи на лицето му да заиграе едва доловима усмивка на превъзходство.

— В такъв случай като федерален агент несъмнено знаете, че не бих могъл да наруша правата на клиента си, разкривайки подобна информация.

Пендъргаст се наведе напред. Лицето му си оставаше смущаващо безизразно и непроницаемо.

— Господин Първю, имате възможност да ми окажете голяма услуга, за която ще бъдете щедро възнаграден. Ecce signum [4] Ето и доказателството. (лат.) — Б. пр. . — Той бръкна отново в джоба си, извади малък плик и го остави на бюрото, като в същото време прибра личната си карта.

Първю просто не успя да се стърпи, отвори плика и видя вътре дебела пачка стодоларови банкноти.

— Десет хиляди — каза агентът.

Ужасно много пари само за изваждането на име и адрес. Първю започна да се чуди за какво става дума. Може би наркотици или организирана престъпност. Или някакво ужилване? Залагане на капан? Каквото и да бе, определено не му харесваше.

— Съмнявам се, че началниците ви ще погледнат с добро око на опита ви за подкуп — каза той. — Можете да си задържите парите.

Пендъргаст махна с ръка, сякаш прогонваше досадна муха.

— Предлагам ви моркова. — Замълча многозначително, сякаш не искаше да продължи с втората половина на израза.

Първю потръпна.

— За всяко нещо си има съответната процедура, агент… ъ-ъ-ъ… Пендъргаст. Ще ви съдействам, когато видя съдебна заповед, която ми казва да го направя, но не и преди това. Така или иначе, няма да взема парите ви.

За момент агентът от ФБР не отговори. После, със съвсем лека въздишка — неясно дали от разочарование, или раздразнение, — взе плика от масата и го прибра във вътрешния джоб на черното си сако.

— Е, в такъв случай съжалявам за вас — тихо рече Пендъргаст. — Моля да ме изслушате внимателно. Аз съм човек, за когото времето е изключително оскъдно. Нито съм склонен, нито имам търпението да увъртам около някои по-изтънчени правни въпроси. Вие се показвате като честен човек. Браво на вас. Какво ще кажете да проверим и колко точно… сте храбър ? Позволете ми да ви уверя в едно — вие ще ми дадете информацията. Единственият въпрос е колко точно унижения и болка ще трябва да понесете, преди да го направите.

През целия си живот като възрастен Томас Първю нито веднъж не бе позволявал да бъде заплашван — от никого. Нямаше намерение да го прави и сега. Така че стана и каза:

— Бъдете така добър да напуснете, агент Пендъргаст, в противен случай ще извикам полицията.

Пендъргаст обаче с нищо не показа, че има намерение да стане от мястото си.

— Сведенията за въпросния склад са относително стари — каза той. — Най-малко на двайсет-двайсет и пет години. Не са налични в цифров формат, вече проверих. Има обаче и толкова много друга информация. Тя лети през виртуалния ефир, господин Първю; достатъчно е просто да се пресегнете и да я грабнете. А аз разполагам с ресурс, при това много талантлив ресурс, който е изключително добър в подобно грабване. Той ми осигури и друг адрес, който мисля, че няма да е зле да обсъдим. Освен Олд Каунти Лейн деветдесет и девет имам предвид. Особено интересен адрес.

Първю вдигна телефона и започна да набира 911.

— Южно Парк Авеню сто двайсет и девет.

Ръката на Първю увисна във въздуха.

— Разбирате ли, господин Първю — продължи Пендъргаст, — в интернет човек може да намери не само официални изявления и записи. Има и изображения. Например снимки от охранителни камери — стига човек да знае как да стигне до тях.

Пендъргаст бръкна в джоба си и извади бележник.

— През последните няколко часа моят… ресурс пусна по гръбнака на интернет червей, използващ софтуер за разпознаване, който да търси изображения с вашето лице. И ги намери наред с другите места в записите на камерите от споменатия адрес.