Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Алертън взе пробите, стана и каза:

— Чакайте тук.

В последния момент се сети да вземе кафето в мазето.

Трийсет часа по-късно

Полунощ. Пендъргаст седеше в ролс-ройса си до къщата на д-р Алертън. Двигателят работеше на празни обороти.

Беше изкарал късмет — точно този вид гранит се срещаше само в един район, където имаше и кариера за чакъл. Кариерата бе собственост на „Рилайънс Сенд енд Гравел“, намираше се до Рамапо, щата Ню Йорк, и осигуряваше чакъл за значителна част от окръг Рокланд. Пендъргаст използва лаптопа си да посети сайта на компанията, откъдето взе географското разположение на клиентите и го нанесе прилежно върху атласа на окръга.

След това насочи вниманието си към резултатите от анализа на калта. Тя се състоеше от доста необичаен вид глина, известна като изветрял слюдест халойсит, който за щастие не беше разпространен в района, макар че според геолога можеше да се срещне по-често в Квебек и северната част на Върмонт. Алертън беше дал на Пендъргаст карта на географското разпространение на глината, копирана от онлайн списание.

Пендъргаст сравни картата с района, който бе отбелязал за чакъла. Пресичаха се само в една област с площ не повече от два и половина квадратни километра на север и изток от Рамапо.

Сега отвори Гугъл Ърт и намери координатите на пресечната област. Увеличи максимално картината и огледа терена. По-голямата част бе покрита с гъсти гори покрай границата на щатския парк „Хариман". В единия край имаше населено място, но то явно беше ново и всички пътища и алеи изглеждаха добре павирани. Навсякъде другаде бяха пръснати черни пътища и къщи, както и няколко ферми, но никъде не се виждаха покрити с чакъл пътища. Накрая Пендъргаст забеляза нещо, което изглеждаше обещаващо — изолиран склад. До него водеше дълга алея и имаше малък паркинг, показан в пъстри светли тонове, много приличащи на пръснат върху пръстта чакъл.

Пендъргаст затвори лаптопа, прибра го и потегли със свирене на гуми към автострадата за Ню Джърси.

След час и половина паркира ролс-ройса край пътя, на около осемстотин метра от депото за твърди отпадъци на окръг Рокланд, в залесен район недалеч от склада. През оголените дървета, белезникави на лунната светлина, се виждаше сградата; над тежката й метална врата светеше една-единствена лампа. Пендъргаст наблюдава склада в продължение на половин час. Никой не влезе и не излезе; складът изглеждаше изоставен.

Пендъргаст взе фенерче от задната седалка и без да го включва, се измъкна от колата и приближи сградата между дърветата, като внимаваше да се движи безшумно. Заобиколи предпазливо постройката. Стъклата на единствения прозорец бяха боядисани в черно.

Включи фенерчето и клекна, като се намръщи от болка. Извади пробата с чакъл от джоба си и под тесния лъч светлина я сравни с чакъла от алеята. Съвпадението бе пълно. Зарови пръсти под чакъла, взе щипка кал и я размаза между палеца и показалеца си. Също пълно съвпадение.

Бързо мина през откритото пространство около склада, долепи се до стената от гофриран метал и предпазливо тръгна към предната страна. Външно сградата бе занемарена, изоставена, без никакви надписи и табели. И въпреки това катинарът на единствената врата беше скъп и нов за подобна западнала постройка.

Пендъргаст хвана катинара с лявата си ръка, а дясната плъзна по него, сякаш едва ли не го галеше. Не се отвори веднага — предаде се едва след прибягването до малка отвертка и шперц. Пендъргаст го свали от халките и с оръжие в ръка открехна вратата, колкото да надникне вътре. Мрак и тишина. Отвори вратата още мъничко, пъхна се вътре и я затвори.

Около пет минути не помръдна — единствено лъчът на фенерчето му пълзеше наоколо, осветявайки пода, стените и тавана. Складът бе почти напълно пуст, с бетонен под и метални стени с празни лавици покрай тях. Изглежда, нямаше да представи повече информация от изгореното такси.

Пендъргаст направи бавна обиколка, като от време на време спираше да разгледа по-подробно нещо, привлякло вниманието му, да докосне едно или друго, да направи снимка, да напълни пликче с почти невидима улика. Въпреки привидната пустота на склада под изпитателния му поглед започна да се появява история, макар и засега съвсем призрачна и мъглява.

След час Пендъргаст се върна при вратата на склада, клекна и подреди пред себе си запечатаните пликчета с улики — метални стружки, парченце стъкло, масло от петно на пода, люспа изсъхнала боя, парче счупена пластмаса. Погледът му се местеше между уликите, изграждайки мислената картина.