Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

— Доктор Хефлър, търси ви агент от ФБР на име Пендъргаст. Няма уговорена среща, но каза, че се познавате.

Последва кратка пауза.

— Пендъргаст ли казахте?

— Да, докторе.

— Да влезе.

Тя затвори.

— Можете да влезете.

Но агентът не помръдна.

— Нека доктор Хефлър да излезе.

Това вече беше интересно. Тя вдигна отново телефона.

— Той иска вие да излезете.

— Кажете на кучия син, че ако иска да се срещне с мен, аз съм тук, в кабинета си. Ако не иска, отпратете го.

Тийл усети подръпване. Ръката на Пендъргаст леко докосваше слушалката.

— Може ли?

Тя пусна телефона. Никой не можеше да я обвини заради това, че не се е възпротивила на агент на ФБР.

— Доктор Хефлър? Агент Пендъргаст.

Тийл не можеше да чуе отговора, но високото цвъртене от слушалката показваше, че от другата страна са повишили тон. Хефлър спореше.

„Ще стане интересно“ — помисли си Маделин Тийл.

Агентът от ФБР го изслуша търпеливо, след което отговори:

— Дойдох за резултатите от анализа на митохондриалната ДНК на Хотелския убиец.

От слушалката отново се чу раздразнено цвъртене.

— Колко жалко. — Той се обърна и й се усмихна, този път напълно искрено, докато й подаваше слушалката. — Благодаря. Бихте ли ме упътили към лабораторията, в която се правят анализите на митохондриална ДНК?

— Надолу по коридора вдясно, но… никой не се допуска сам — каза тя, снишавайки глас.

— А, но аз няма да бъда сам. Доктор Хефлър ще дойде с мен. Или поне ще ме последва след малко.

— Но…

Но Пендъргаст вече беше извадил мобилния си телефон и набираше номер, докато излизаше от вратата и завиваше надясно по коридора. Веднага щом изчезна от поглед, телефонът на Маделин Тийл иззвъня и тя вдигна.

— Доктор Хефлър, ако обичате — каза мъжки глас. — Обажда се кметът Старк.

— Кметът Старк? — Не можеше да повярва. Наистина беше той, обаждаше се лично. — Да, сър, веднага. — Тя го свърза. Разговорът продължи по-малко от трийсет секунди. После Хефлър изхвърча от кабинета си със зачервено лице.

— Къде е?

— По коридора към лабораторията. Казах му…

Но Хефлър вече препускаше по най-недостоен начин по коридора. Тийл никога не го беше виждала така смутен и уплашен — и трябваше да си признае, че гледката й хареса неимоверно.

Ролс-ройсът спря под портика на имението на Ривърсайд Драйв 891 и агент Пендъргаст веднага слезе. Носеше под мишница тънък светлокафяв плик.

Вечерта наближаваше и от Хъдсън духаше студен вятър, който развяваше пешовете на сакото му и разрошваше светлорусата му коса. Сухи листа се носеха по паважа и се виеха около къщата, докато тежката дъбова врата се отваряше да погълне тъмната му фигура.

Пендъргаст бързо мина по сумрачните коридори и влезе в библиотеката. Помещението бе все така разхвърляно, масата беше отрупана с листа, част от които се бяха пръснали и по пода. Шкафът, скриващ плоскоекранния телевизор, още беше отворен. Пендъргаст енергично отиде в дъното на библиотеката и с бързо движение на китката задейства поредния невидим механизъм, който накара още един шкаф да се отвори, разкривайки малко работно пространство с компютър и монитор. Без да си прави труда да сяда, Пендъргаст затрака на клавиатурата и екранът оживя. Агентът извади диска от плика, като в бързината разпиля някакви листа, постави го в компактдисковото устройство и въведе още команди. Появи се прозорец за идентификация. След като въведе паролата, на екрана се появи строго черно-бяло съобщение:

ОПИТНА ГРУПА

мтДНК БАЗА ДАННИ

Митохондриални полиморфизми и мутации на хаплогрупите на Homo sapiens

ПОВЕРИТЕЛНИ ДАННИ.

СТРОГО ЗАБРАНЕНО ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА

Последва още трескаво тракане на клавиатурата и на екрана се появи въртящо се колело. Миг по-късно се изписа един-единствен кратък резултат. Все така прав, Пендъргаст се взира в него цели пет секунди… след което се олюля. Отстъпи назад, олюля се отново и рухна на колене.

Специален агент Пендъргаст влезе в приемната на апартамента си в сграда „Дакота“. Спря нерешително, заслушан в шепота на водата върху камък. След малко пристъпи до малка картина на Моне и я изправи, макар че си беше идеално окачена на бледорозовата стена. След това отиде до едно извито дръвче бонзай, взе от масата миниатюрна, ръчно изработена градинарска ножица и внимателно подряза няколко нови филиза. Ръката му леко трепереше.

След като приключи, закрачи неспокойно напред-назад, като спря да подреди лотосовите цветчета, носещи се в малкия басейн под водопада.