Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

— В града се е развилнял сериен убиец — каза той. Чуваше треперенето на собствения си глас наред с официалния тон, така нехарактерен за обичайните му разговори с нея. — Извърши три убийства. Като всеки път оставяше послание. Второто беше „Честит рожден ден“.

Последва тишина.

— Второто убийство беше извършено на моя рожден ден. Поради това, както и поради някои други подробности, започвам да подозирам, че убийствата са дело на брат ми Диоген. Това като че ли се потвърди, когато сравних своята ДНК с тази на убиеца и открих, че между двама ни има значително сходство. Достатъчно, за да бъдем братя.

Той млъкна, за да види въздействието на казаното върху жена му. Но Хелън продължи да гледа надолу с ръце в скута.

— Но след това проверих и резултатите от анализа на митохондриалната ДНК. И те ми показаха нещо друго. Убиецът не е само мой роднина. А също и твой.

Хелън вдигна глава. Или не можеше, или не искаше да говори.

— Помниш ли онова твое пътуване до Бразилия? Около година преди да се оженим. Нямаше те доста време, почти пет месеца. Тогава ми каза, че заминаваш на мисия за Крилатите доктори. Но си ме излъгала, нали? Истината… истината е, че си отишла в Бразилия, за да родиш тайно дете. Нашето дете.

Думите увиснаха във въздуха. Хелън отвърна на погледа му. На лицето й бе изписана болка.

— Мисля, че дори зная кога е било заченато детето. На онова първо изгряване на луната, което гледахме заедно, две седмици след като се запознахме. Прав ли съм? А сега… сега ме остави да се справя с факта, че имам не просто син, когото не познавам, син, когото никога не съм виждал… а и син, който е сериен убиец.

Хелън отново сведе поглед.

— Видях също и документи, които показват, че семейството ти — както и самата ти, а същото така и брат ти Джъдсън — сте участвали в експерименти в областта на евгениката, започнали още по времето на нацисткия режим. Бразилия; Джон Джеймс Одюбон; Менгеле и Волфганг Фауст; „Лонгитюд Фармасютикълс“; Заветът, Der Bund — дълга, грозна история, която тепърва започвам да подреждам. Джъдсън ми обясни част от нея, малко преди да умре. Каза ми: „Аз станах онова, което съм роден да бъда. Онова, в което съм роден — и то е извън моя контрол. Само да знаеше ужасите, на които бяхме подложени с Хелън, щеше да разбереш“.

Замълча за момент, преглътна.

— Но истината е, че аз не разбирам. Защо си скрила толкова много неща от мен, Хелън? Бременността ти, детето ни, миналото на семейството ти, ужасите, за които говореше Джъдсън — защо не ми позволи да ти помогна? Защо през всички онези години държа детето ни далеч от мен и може би поради това той е станал… онова, което е сега? Както много добре знаеш, тези тенденции са тъмна жилка, която върви в рода ми от поколения. Истината е, че никога, нито веднъж не спомена за него, докато не изрече последните си думи: „Той идва“.

Хелън отказа да го погледне, само стискаше и отпускаше юмруци в скута си.

— Иска ми се да вярвам, че не си замесена, или си замесена най-много косвено в смъртта на сестра ти. Иска ми се също да вярвам, че Ема Гролиър, както беше известна тя, вече е била мъртва, да се надяваме подложена на евтаназия, когато ти си научила за плана. Много се надявам случаят да е бил такъв. Това определено би ми помогнало да преглътна по-лесно цялата постановка… Но защо изобщо е трябвало тя да умира за теб? Дълго се питах това и мисля, че разбирам какво се е случило. След като си научила за трагедията на семейство Доан и жестокия начин, по който са били използвани, Чарлз Слейд и „Лонгитюд“, а съответно и Der Bund, вероятно са се уплашили, че ще разкриеш аферата с наркотика на Одюбон. И затова са взели решение да те убият, за да ти затворят устата. Прав ли съм?

Ръцете на Хелън трепереха.

— Със задачата е бил натоварен Джъдсън, собственият ти брат. Но той не е можел да го направи — и самото назначение несъмнено го е накарало тайно да скъса със Завета. Вместо да изпълнява, той е замислил начин, сложен начин да те запази жива. Знаел е, че твоята увредена сестра близначка е смъртно болна — едва днес успях да го установя от медицинската й история в публичните досиета. Затова уредил онзи ловен инцидент с Червения лъв с идеята да представи тялото на сестра ти за твоето. Казал е на началниците си, че оръжието ти е заредено с халосни патрони. Казал им е, че ти ще поведеш лова. Der Bund са останали удовлетворени от това. Намерил е лъв, който да те отмъкне, без да те нарани, но който също би могъл да разкъса по команда тялото на сестра ти. И Джъдсън е криел този план от теб до самия край, нали? Именно затова през онази последна вечер в Африка сякаш не си била на себе си — той е бил там, недалеч от лагера, с укротителите на лъва и тялото на наскоро починалата Ема. Извикал те е и ти е разказал всичко. Само че нещата не минали точно така, както е очаквал — лъвът не се придържал точно към плана и ти си изгубила ръката си, докато той те е отвличал. Добре, че веднага след това тялото на сестра ти е било разкъсано до такава степен, че Джъдсън е можел да остави твоята собствена ръка заедно с пръстена като допълнително доказателство за смъртта ти. Трябва да е имал невероятно самообладание, за да го направи.