Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

— Добър ден — поздрави тя. — Мога ли да ви помогна с нещо?

— Всъщност да — отвърна Фелдър. — Питам се дали не можете да ми отговорите на няколко въпроса.

— С удоволствие, стига да мога. Заповядайте, седнете. — Жената посочи друг люлеещ се стол, разположен срещу нейния.

Фелдър седна.

— Правя проучване на един художник и илюстратор, Александър Уинтур. Разбрах, че семейството му е от този район.

Жената кимна.

— Да, така е.

— Интересувам се от творчеството му. И по-точно от скицниците му. Питам се дали са запазени и дали не можете да ме упътите откъде да започна издирването им.

Жената внимателно остави дантелата в скута си.

— Е, млади човече, мога да ви кажа със сигурност, че са запазени. И зная къде можете да ги намерите.

— Много се радвам да го чуя — рече Фелдър и усети как по тялото му минава лека тръпка. Задачата се очертаваше по-лесна, отколкото беше очаквал.

— Знаем доста за семейство Уинтур — продължи жената. — Александър Уинтур никога не е стигал до върха, така да се каже. Бил е добър илюстратор с много точно око, но едва ли може да се нарече истински художник. Въпреки това творчеството му е интересно от историческа гледна точка. Но аз несъмнено ви казвам неща, които вече са ви известни.

И се усмихна лъчезарно.

— Не, не — побърза да я увери Фелдър. — Моля, продължете.

— Колкото до семейството, синът на сестра му, неговият племенник, си намерил идеалната половинка. Оженил се за дъщерята на местен корабен магнат. Александър, който никога не се е женил, се изнесъл от семейното бунгало на Олд Саут Роуд и останал да живее при племенника си в много по-величествената сграда недалеч.

Фелдър кимна енергично.

— Продължавайте.

— Въпросният корабен магнат бил страстен колекционер на литературни произведения — книги, ръкописи, по някоя и друга литография и най-вече на епистоларни материали. Говори се, че се сдобил с пълната кореспонденция на Алберт Бийрщат [18] Алберт Бийрщат (1830–1902) — американски художник от немски произход. — Б. пр. от пътуването му в Калифорния през хиляда осемстотин осемдесет и втора, в това число и десетки скици. Успял също да се сдобие със серия любовни писма на Гроувър Кливланд [19] Стивън Гроувър Кливланд (1837–1908) — американски политик, 22-ри и 24-ти президент на САЩ. — Б. пр. до Франсис Фолсъм, преди тя да му стане съпруга. Нали знаете, той е единственият президент, който се оженил в Белия дом.

— Не, не знаех — каза Фелдър и се наведе още малко напред.

— Така! Да не забравяме също писмата на Хенри Джеймс до издателя му от „Хоутън Мифлин“, докато е писал „Портрет на една дама“. Колекцията е наистина впечатляваща. — Тя отпусна ръце върху плетката си. — Както и да е, Александър Уинтур умрял млад. Никога не се е женил и сестра му наследила по-голямата част от произведенията му с изключение на колекцията картини, дарени на Историческото дружество на Ню Йорк, ако не се лъжа. Албумите и бележниците би трябвало да са преминали у сина й. Синът и богатата му съпруга имали само едно дете — дъщеря. Тя е все още жива и живее тук, в Саутпорт. От музея не се съмняваме, че скицниците на Уинтур все още са в библиотеката й, наред с колекцията писма и ръкописи на дядо й. Естествено, бихме дали мило и драго, за да се сдобием с тях, но… — Жената се усмихна.

Фелдър направо плесна с ръце от вълнение.

— Това е чудесна новина. Моля ви, кажете ми къде живее, за да се отбия при нея.

Усмивката на жената изчезна.

— О. — Тя се поколеба за момент. — Това ще се окаже проблем. Нямах намерение да окрилявам надеждите ви.

— Какво искате да кажете?

Жената отново се поколеба.

— Казах ви, че знам къде бихте могли да откриете скицниците. Но не съм казвала, че ще можете да ги видите .

Фелдър впери поглед в нея.

— Защо да не мога?

— Госпожица Уинтур… не искам да ме разбирате погрешно, но тя е била доста странна още от малка. Никога не излиза, няма си компания, не се среща с никого. След смъртта на родителите й остана затворена в огромната си къща. И онзи неин ужасен прислужник… — Жената поклати глава. — Същинска трагедия, родителите й бяха такъв стълб на обществото.

— Но библиотеката й… — започна Фелдър.

— О, мнозина са се опитвали да се доберат до нея, всякакви учени и изследователи — нали разбирате, писмата на Хенри Джеймс и Гроувър Кливланд са от огромно историческо и литературно значение, — но тя отпраща всички. Всички до един. Веднъж дойде цяла делегация от Харвард, за да проучи писмата на Бийрщат. Предложили й солидна сума, или така се говори. Тя не ги допуснала дори до входната врата. — Жената се наведе напред и докосна с пръст слепоочието си. — Откачалка — добави доверително.