Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Бързо прегледа кафето от „Старбъкс“ и дузината понички от „Криспи Крем“, поднесени в малката приемна в ъгъла на кабинета му, след което хвърли последен поглед на часовника си.

— Лейтенант Д’Агоста?

Ето го и него, застанал на прага. Д’Агоста се изправи с усмивка. Наистина, специален агент Гибс изглеждаше като изваден от калъп — стегнат и уставен, представителен, изваян, със стандартен костюм върху стройното си тяло, късо подстригана кафява коса, тънки устни и тясно лице, почерняло от предишната му задача във Флорида — Д’Агоста си беше направил труда да провери. В същото време в него се долавяше нещо открито и приятно. Д’Агоста определено предпочиташе да има вземане-даване с такъв тип, отколкото с някой, който се прави на голям умник и гледа на всички отвисоко.

Ръкуваха се и Д’Агоста установи, че ръкостискането на Гибс е силно, но не смазващо, кратко и делово. Той заобиколи бюрото си, отведе агента до приемната и седнаха.

Започнаха с приятно бъбрене за времето и разликите между Ню Йорк и Флорида. Д’Агоста се поинтересува за последния случай на агента, който беше приключен с голям успех — стандартен сериен убиец, пръскал парчета от жертвите си из дюните. Гибс говореше тихо и несъмнено бе интелигентен. Д’Агоста оцени високо първото качество. Освен че улесняваше работата му, то щеше да допадне и на хората му — макар че повечето му хора бяха типични гръмогласни нюйоркчани.

Единственият проблем бе, че докато говореше за случая си, Гибс започна да става подозрително многословен. И не ядеше нищо… докато Д’Агоста направо умираше за поничка с карамел.

— Както може би знаете, лейтенант — говореше Гибс, — в Куонтико поддържаме богата база данни на серийни убийци като част от Националния център за анализ на тежките престъпления. Дефиницията ни на сериен убиец е следната — извършител, чиято цел са непознати и който убива трима или повече души с мотив психологическо удоволствие, обикновено с последователен или развиващ се почерк във всяко убийство.

Д’Агоста кимна велемъдро.

— В този случай имаме само две убийства, така че не отговаря на определението — засега. Но си мисля, че всички ще се съгласим, че има висока вероятност за още жертви.

— Абсолютно.

Гибс извади от куфарчето си тънка папка.

— Когато вчера сутринта ни се обади капитан Сингълтън, направихме бързо търсене в базата ни данни.

Д’Агоста се наведе напред. Нещата започваха да стават интересни.

— Искахме да видим дали има други серийни убийци, оставяли части от собственото си тяло на местопрестъплението, които имат подобен начин на действие и така нататък. — Сложи папката на масичката. — Разбира се, става въпрос за предварителни данни, но можем да запазим това между нас. Ще обобщя, ако нямате нищо против.

— Разбира се.

— Имаме работа с организиран убиец. Много организиран. Образован, състоятелен, който се чувства удобно в луксозна обстановка. Разчленяването не е толкова рядко, колкото може би предполагате. Десетки серийни убийци пасват на този профил, но обикновено те вземат части от тялото. Този не го прави. Тъкмо обратното, той оставя части от собственото си тяло на местопрестъплението — нещо напълно уникално.

— Интересно — каза Д’Агоста. — Някакви идеи?

— Шефът на екипа по съдебна психология работи в тази насока. Смята, че убиецът се идентифицира с жертвата. По същество убива серийно себе си. Става въпрос за човек, който ненавижда себе си и почти със сигурност е бил подложен на сексуален и психологически тормоз като дете, казвали са му, че за нищо не става, че е по-добре да умре или изобщо да не се е раждал, такива неща.

— Има резон.

— Външно изглежда нормален. Тъй като няма задръжки и е готов да каже всичко, за да получи онова, което иска, при това много убедително, той може да бъде очарователен и дори харизматичен. Под повърхността обаче е дълбоко патологичен индивид, напълно лишен от състрадание.

— А защо убива?

— Това е основният въпрос — по този начин почти със сигурност задоволява либидото си.

— Либидото? Но на местопрестъпленията няма открита семенна течност, нито пък се наблюдава някакъв сексуален компонент. Пък и втората жертва е мъж на средна възраст.

— Правилно. Позволете да обясня нещо. Нашата база е изградена на съвкупности и съотношения, както се изразяваме. Това, което ви казвам за убиеца, се основава на висока степен на сходство с десетки други извършители с подобен начин на действие. Портретът е изграден и на базата на разговори с над две хиляди серийни убийци, отговаряли на въпроси защо и как са извършили деянията си. Нямаме претенции за безгрешност, но сходството е адски високо. Всичко показва, че убиецът получава сексуален заряд от онова, което върши.