Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Д’Агоста кимна, макар че продължаваше да се съмнява.

— Да продължим. Сексуалното задоволство е компонент от убийствата. Това задоволство идва от възбудата, породена от две неща — чувството за контрол и власт над жертвата и наличието на кръв. Полът на жертвата не е чак толкова важен. Липсата на семенна течност може да означава единствено, че убиецът не е достигнал до връхната точка или че е свършил облечен. Второто е често срещано.

Д’Агоста се размърда в стола си. Поничките вече не изглеждаха толкова апетитни.

— Друга обща черта е, че този тип серийни убийства включват и силен ритуален компонент. Убиецът получава удоволствие от убиването по един и същи начин, в същата последователност, със същия нож, след което нанася едни и същи поражения върху трупа.

Д’Агоста отново кимна.

— Той има работа. Вероятно добра. Убиец от този тип действа в среда, която му е добре позната, така че има голяма вероятност той да се окаже или бивш служител, или по-вероятно гост на двата хотела.

— Вече сравняваме списъците на гостите и служителите, както и с описанието на извършителя.

— Отлично. — Гибс пое дълбоко дъх. Определено си падаше по говоренето, но Д’Агоста нямаше намерение да го спира. — Извършителят борави много добре с ножа, което означава, че може би използва този инструмент в работата си или просто си пада по ножове. Освен това е много самоуверен. Арогантен. Това също е основна характеристика на този тип убийци. Той изобщо не се притеснява, че ще бъде заснет от охранителните камери. Подиграва се на полицията и вярва, че може да контролира разследването. Което обяснява и оставените съобщения.

— Тъкмо се питах за съобщенията — дали имате някаква специфична теория, имам предвид.

— Както казах, те са подигравка.

— Някаква идея към кого са адресирани?

На лицето на Гибс се появи усмивка.

— Нямат конкретен получател.

— „Честит рожден ден“? Не мислите ли, че това би трябвало да има получател?

— Не. Този тип серийни убийци се надсмиват над полицията, но като правило не се спират върху конкретен следовател, особено в началото. За него всички ние сме еднакви — безликият враг. Честитката за рождения ден вероятно е случайно хрумване или може да се отнася за каквато и да било годишнина, може би дори за годишнина на самия извършител. Нещо, което също няма да е зле да проверите.

— Добра идея. Но не е ли възможно посланията да са насочени към някой, който не е ченге?

— Много малко вероятно. — Гибс потупа папката. — Тук има и някои други неща. Извършителят може би е бил изоставен от майка си, живее сам, има проблеми в общуването с представители на противоположния пол или на своя собствен, ако е хомосексуален. И накрая, съвсем неотдавна му се е случило нещо, което е изиграло ролята на спусък. Отхвърляне от любим човек, загуба на работа или, което е най-вероятното, смъртта на майка му.

Гибс се облегна назад с доволна физиономия.

— Това ли са предварителните заключения? — попита Д’Агоста.

— Ще станат много по-подробни, когато получим повече информация. Базата данни е изключително добра. — Гибс погледна Д’Агоста в очите. — Трябва да кажа, лейтенант, че определено постъпихте добре, като отнесохте проблема към нас. Отделът за поведенчески анализ е най-добрият в света по тази част. Обещавам, че ще работим в тясно сътрудничество с вас, няма да се месим много, ще уважаваме хората ви и ще споделяме всичко в реално време.

Д’Агоста кимна. Едва ли можеше да иска нещо повече от това.

След като Гибс си тръгна, Д’Агоста дълго остана да седи в креслото. Дъвчеше унесено поничка с карамел и се замисли за онова, което му бе казал агентът относно убиеца и мотивите му. Имаше логика. Може би прекалено много логика.

Господи, определено имаше нужда от Пендъргаст в този момент.

Поклати глава, дояде поничката, облиза пръсти и с невероятно усилие на волята затвори кутията.

Лейтенант Винсънт Д’Агоста отсвири портиера, като размаха значката си в лицето му и мина покрай кабинката му, без дори да го погледне. Онзи забърза след него със: „Сър? Сър? При кого отивате?“ Д’Агоста каза на висок глас името на Пендъргаст и номера на апартамента му и продължи към вътрешния двор.

Операторът на асансьора се оказа малко по-упорит и се наложи да му бъде отправена открита заплаха за последиците от спъване на полицията, за да затвори с неохота старомодната решетка и да издигне кабината до апартаментите на Пендъргаст.