Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

— Нашата специална бригада ще се справи с лекота. Всъщност те вече са поели нещата в свои ръце. Не, повиках те по един друг въпрос. Имам задача за теб. Специална задача.

Изражението на Албан бе будно, съсредоточено. Това бе една от характерните му черти — човек трудно можеше да разчете истинските му чувства. Разбира се, подобна непрозрачност беше съществена част от обучението му, но въпреки това Фишер изпита безпокойство.

— Бета-тестът приключи. При това успешно. Но трябва да призная, че останах изненадан, че не пожела да останеш и да видиш с очите си края на баща си. Това показва… може би не слабост, а по-скоро липса на интерес към… как да се изразя, може би към по-изтънчените неща? Точно онова, което се опитвахме да изградим у теб, което би трябвало да оценяваш. Казвам „липса на интерес“, защото никак не ми се иска да мисля, че след целия усилен труд в решението ти да напуснеш стаята са изиграли роля някакви… недостойни за един мъж чувства. Ако беше останал, онзи глупак Бергер нямаше да оплеска така правото си на отмъщение.

— Моите извинения. Но си помислих, че при всички онези войници наред със самия Бергер няма как да се случи нещо нередно.

— Да, но се е случило. И всички войници са мъртви. — Фишер замълча, извади цигара от сребърната табакера на бюрото и я запали. Албан стоеше мирно, с ръце зад гърба, в очакване. Фишер го погледна отново и неволно изпита почти бащински чувства към този превъзходен младеж. А те направиха вероятността за слабост още по-непоносима.

— И тъй, Албан, последната ти задача е следната — искам да откриеш баща си и да го убиеш. За да няма никакви, абсолютно никакви съмнения на какво си способен.

— Слушам — без никакво колебание отвърна Албан.

— Изглежда, взривното устройство на баща ти е пробило защитната стена в пети сектор, при лабораториите на патолозите. Това означава, че знаем къде се е намирал преди няколко минути. Крайната му цел несъмнено е да открие и спаси близнака ти. Намирането и убиването на хер Пендъргаст не би трябвало да е трудна задача, като се имат предвид специалните ти способности.

— Готов съм. Няма да ви разочаровам.

— Добре. — Фишер дръпна силно от цигарата и издуха дима. — Докладвай ми, след като приключиш.

Внезапно до тях долетяха приглушените звуци на стрелба наред с по-силните експлозии на гранати и мини. Фишер забеляза озадаченото изражение на Албан и каза:

— Не се безпокой за това. Те са само глупави местни под командването на някой си полковник Суза. Скоро с тях ще е свършено.

— Estão prontos! — отново извика полковникът, когато шлепът приближи дока. Хората му се бяха наредили на левия борд с оръжия в ръце. Катерът се плъзгаше отзад, двата двигателя работеха на заден, водата около витлата кипеше.

Съдовете докоснаха предпазните гуми на кея едновременно.

— Скачайте!

Хората се втурнаха напред, скачайки почти като един на дъските, втората редица се приготви…

… и в следващия момент, веднага щом се изпълниха с хора, доковете се разтресоха от огромна експлозия под тях. Огнени пръсти изригнаха между дъските, които полетяха нагоре и се изпариха моментално.

Полковникът беше изхвърлен назад във водата. Шлепът подскочи от ударната вълна и облеченият в метал борд пое взрива.

Шокът от падането във водата върна полковника в съзнание. Ушите му пищяха, униформата му бе на парцали. Отначало всичко изглеждаше толкова странно, сякаш се връщаше от някакво дълго пътуване — и в следващия миг се озова в кипналата вода сред мъчещи се да се задържат на повърхността мъже. Шлепът се бе наклонил силно на една страна, на дока бушуваше пожар, носеха се писъци, навсякъде имаше части от тела и кръв.

Суза се окопити, огледа се и видя, че пътническият катер също е ударен и се е килнал настрани, а около него има трупове и ранени.

Доковете бяха минирани. И те бяха влезли право в капана.

Полковникът се мъчеше да се задържи на повърхността, но още докато се опитваше да дойде на себе си и да измисли план за действие, чу автоматична стрелба от брега и видя как навсякъде около него изригват фонтанчета от забилите се във водата куршуми. Разнесе се оглушителен гръм, който превърна водата в пяна, последван от втори, като стрелбата не преставаше нито за миг. Втората фаза на унищожителната засада.

Малко след доковете, покрай брега вдясно, забеляза няколко огромни канари — потенциално укритие. Само да можеха да стигнат до тях…

— Всички! — изрева той, докато се мъчеше да се задържи на повърхността. — Дръж здраво оръжието и се гмуркай! Гмуркай се! Плувайте на изток към скалите! Под вода!