Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Нещо в една от заключените лаборатории привлече вниманието му. Пендъргаст спря и погледна през прозорчето. Ключалката и на тази врата се предаде за броени секунди. Лъчът на фенерчето освети кичур коса върху масата за аутопсии. Други следи, сред които мъртви ларви на насекоми, показваха, че изследваните тук останки са били в етап на разлагане.

Бавно, много бавно Пендъргаст пристъпи напред, насочил лъча към косата. Тя бе със същия кестеняв оттенък като косата на Хелън — цвят, който винаги му бе напомнял за мед от диви цветя. Пендъргаст инстинктивно посегна да я докосне, но в последния момент отдръпна ръка.

На масата за органи имаше пластмасова кутия. Пендъргаст отиде при нея и след кратко колебание вдигна капака. Вътре намери останки от роклята на Хелън, копчета, някои лични вещи. Докато бъркаше предпазливо и разравяше съдържанието на кутията с пръсти, лъчът на фенерчето освети нещо бляскаво. Пендъргаст махна едно парче плат. Под него имаше златен пръстен с инкрустиран сапфир във формата на звезда.

Пендъргаст се вцепени. Остана напълно неподвижен в продължение на десет минути или повече, като се взираше в кутията. После взе пръстена и го прибра в джоба на грубия си затворнически панталон.

Излезе безшумно, както бе влязъл, спря и се заслуша в далечния тропот на крака и резките команди. После бързо се върна при пукнатината във външната стена и импровизираната бомба. Погледна си часовника. Вече закъсняваше с детонацията.

Полковник Суза чакаше скрит с основната част от отряда си в гъстата гора край селището. Беше се срещнал с разузнавачите малко преди един следобед и нещата се бяха оказали точно такива, каквито се беше надявал. Единственият път и трите пътеки, водещи към градчето, бяха слабо охранявани, а по периметъра или другаде нямаше патрули. Жителите не очакваха атака, особено откъм безкрайните гори около селището. Живееха с лъжливото чувство за безопасност, несъмнено подсилено от пълната им изолация.

Полковникът обаче нямаше намерение да рискува. Беше устроил отвличаща вниманието акция на портала на пътя, която щеше да започне — погледна си часовника — точно след две минути. Възможно бе в градчето да има голяма част войници, готови да действат по тревога. Не биваше да действа само на базата на предположения.

Хората му, облечени в камуфлажни екипи, чакаха в пълно мълчание. Суза ги беше разделил на три екипа от по десет души — Червен, Син и Зелен, като един от всеки екип щеше да участва в отвличащата маневра.

Секундите се изнизваха. И тогава я чу — автоматична стрелба, съпровождана с по-силните, по-плътни експлозии на ръчни гранати. Отвличащата атака беше започнала.

Вдигна ръка, давайки знак на хората си да са в готовност, като се вслушваше в звуците от отвличащата атака. Имаше ответен огън, но той бе пръснат, неорганизиран и не толкова силен, колкото беше очаквал. Нацистите с техния милитаризъм и уж блестяща бойна подготовка явно бяха сварени напълно неподготвени.

Въпреки това полковникът се замисли дали няма възможност те самите да станат жертви на измамна проява на слабост и да бъдат подлъгани в някакъв смъртоносен капан.

Минутите отминаваха, а звуците от атаката се засилваха, с допълнителни експлозии и стрелба от хората му, скрити в гората от другата страна на портала. Ответният огън продължаваше да е анемичен.

Суза нагласи слушалките на радиостанцията, като гледаше как изтичат последните секунди, след което рязко свали ръка. Хората му моментално се втурнаха напред. Изскочиха от храсталаците по края на откритото пространство и започнаха да се разгръщат на три отделения. Най-външните постройки на градчето се намираха на стотина метра пред тях, от другата страна на един черен път и градини приветливи къщи с ярко боядисани дървени капаци на прозорците, саксии и островърхи покриви. Хората му пресякоха пътя и нагазиха в зеленчуците. Две момичета, които беряха домати, захвърлиха с писъци кошниците си и побягнаха.

Вече разделени, отделенията на Суза нахлуха в най-близките улици; полковникът водеше Синия екип, а Тиаго — Червения. Ключът бе в тактиката на блицкрига — да се втурнат по улиците със светкавична скорост и да избягват всякакво скупчване, което би могло да се окаже катастрофално при атака с гранати или РПГ. Трябваше да стигнат пристанището преди жителите да се окопитят и да окажат организирана съпротива — последното, което искаше Суза, беше престрелка по тесните улички.