Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Щом килията потъна в мрак, Пендъргаст се хвърли напред — избегна паническата стрелба на войника, като се приведе и се движеше много бързо по диагонал. Междувременно замахна отново с веригата, тя се уви около автомата и Пендъргаст изтръгна оръжието от ръцете на войника и скочи пак в гроба, когато вратата се отвори и стоящите отвън войници нахлуха в килията и откриха огън. Пендъргаст изчака, докато не се увери, че всички са вътре, след което — легнал по гръб в гроба — вдигна автомата и ги помете на автоматичен, като изпразни пълнителя за по-малко от три секунди.

Внезапно се възцари тишина.

Пендъргаст изпълзя от гроба, пусна оръжието, отиде до най-близката стена, като прескачаше все още потръпващите тела, пое дълбоко дъх, после още веднъж. И с цялата си сила блъсна рамото си в стената, намествайки ставата, която беше изкълчил, за да успее да си осигури допълнителна дължина за веригата, с която да удуши Бергер. Намръщен от болка, изчака, докато не се увери, че рамото му е наместено и че може да движи ръката си. Грабна горелката, включи я и разряза оковите и колана; в бързината подпали ризата си и се наложи да я съблече и да я захвърли горяща на пода. Метна раницата с горелката и бутилките на здравото си рамо, подбра от телата пистолет, нож, запалка, часовник, фенерче и два резервни пълнителя, взе кирката, с която бе изкопал гроба, избра най-малко окървавената риза на един от мъртвите войници и изскочи от килията.

Докато тичаше по тунела и навличаше ризата в движение, в каменните недра на старата крепост започнаха да отекват викове и тропот на ботуши.

Полковник Суза и подбраният му отряд от трийсет души се движеха през гъстите вечнозелени гори източно от Нова Годои. През пролуките между дърветата Суза виждаше извисяващите се хълмове, маркиращи вулканичния кратер, в който се намираше градчето. Спря, за да направи справка с джипиеса, и със задоволство установи, че се намират само на километър и половина от предварително определената точка за разузнаване на устието на кратера.

Всичко вървеше по план. Подходът им бе останал незабелязан. Горите на изток бяха най-гъстите и хълмистите в района. Липсата на пътеки и каквито и да било следи от лов показваше, че надеждите му са оправдани и че това място рядко се посещава от жителите на селището.

Макар отрядът да беше много по-малоброен от онова, което искаше Пендъргаст, Суза внимателно беше разгледал всички за и против дали да не тръгне с много по-голяма сила от не така добре обучени войници, или да вземе само опитни командоси от бившата си група, подбрани лично от него. Беше се спрял на трийсет, тъй като числото му се струваше идеално. Полковникът беше посветил много от по-младите си години на тренировки за изненадващи мълниеносни атаки в командоски стил и знаеше как да го направи — а и по-важното бе, че подобна акция бе най-подходяща за тази ситуация, в която щяха да се изправят срещу ограничен брой фанатици. Избраните хора владееха до съвършенство оръжията и имаха изключително тактическо обучение и психологическа подготовка. Собственият му син Тиаго, великолепно сложен, лоялен и интелигентен млад мъж, играеше ролята на негов адютант. Тактиката беше ключът към успеха; изненадата бе от жизнена важност; начинът на действие беше да ударят бързо и силно.

При мисълта как в интернет бяха намерили всичко, което им беше необходимо да знаят, полковникът се усмихна. Изобщо не се беше замислял за подобно решение преди Пендъргаст да извади подробните карти на градчето и околния терен, създадени с помощта на Гугъл Ърт и наложени върху стандартни топографски карти, получени от Servico Geológico de Brasil. Тези американци с тяхната технологична изобретателност!

Единствената важна информация, която трябваше да научат, бе вътрешното разпределение на крепостта и числеността на противника.

Беше сигурен, че Пендъргаст с неговия хитър план да се остави да бъде пленен ще се сдобие с тази информация. Колкото повече време прекарваше със странния блед гринго, толкова повече се впечатляваше от него. Разбира се, измъкването от нацистите не беше сигурна работа, особено за сам човек. Но от друга страна, може би най-добрата стратегия бе да отиде сам. Пендъргаст явно мислеше по същия начин — и беше готов да заложи живота си.

Войниците на полковника се движеха през влажната гора напълно безшумно, като сенки между дърветата. Когато приближиха залесеното устие на кратера, теренът започна да се издига. В един момент Суза направи знак на хората си да останат на място, а самият той продължи напред с Тиаго. Движеха се точно по график и Суза се надяваше Пендъргаст, предвид неизвестните обрати, с които щеше да му се наложи да се сблъска, да бъде също толкова ефективен. Сигнализира на хората си да приближат и те предпазливо се промъкнаха до една стърчаща гола скала. Удобна пролука между дърветата им осигуряваше изглед към селището, езерото и крепостта на острова.