Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Докато Пендъргаст копаеше, Бергер стоеше на безопасно разстояние, извън обсега на инструментите. Гледаше как пленникът вдига кирката и замахва немощно, отново и отново, докато не успя да пробие горния слой пепел. Беше му неудобно, оковите му пречеха и късите вериги ограничаваха движението на ръцете му. Когато движенията му се забавиха, Бергер пристъпи напред и му нанесе няколко енергични удара с бича, за да го мотивира. Като пъшкаше от усилията, затворникът взе лопатата и започна да изхвърля пръстта. По едно време се подпря на лопатата и промърмори, че трябва да си почине. Бергер отвърна на молбата му с ритник, който го просна на пода. Това малко го съживи.

— Никакво спиране! — каза Бергер.

Копаенето на гроба напредваше бавно. Пленникът работеше упорито, веригите дрънчаха и тракаха, лицето му бе маска на пълна апатия и физическо изтощение. Това, помисли си Бергер, е човек, който осъзнава, че се е провалил, който иска само едно — да умре. И щеше да умре.

Мина цял час и накрая търпението на Бергер се изчерпа.

— Достатъчно! — извика той. — Schluss jetzt!

Гробът беше дълбок само седемдесет и пет сантиметра, но Бергер изгаряше от нетърпение да продължи със следващия етап. Пленникът стоеше на ръба на дупката и чакаше. Бергер се обърна към войника и каза на немски:

— Прикривай ме, докато работя върху него. Никакви рискове. Случи ли се нещо, застреляй го.

Войникът направи няколко крачки напред и вдигна автомата.

— Пусни лопатата — нареди Бергер.

Пленникът пусна лопатата и остана да стои с отпуснати ръце и наведена глава в очакване на края. Бергер пристъпи към него, взе лопатата, събра сили и замахна. Разнесе се тъп удар и пленникът рухна на колене. Бергер опря подметка на гърдите му, блъсна го назад и го просна по гръб в гроба. След като се увери, че войникът държи пленника под прицел, Бергер вдигна раницата с горелката и тежките бутилки с ацетилен и като държеше дюзата нагоре като свещ, запали горелката. Тя оживя и ярката бяла светлина изпълни килията с резки сенки.

— Ich werde Dich bei lebendigem Leib verbrennen [35] Ще те опека жив. (нем.) — Б. пр. — каза той, като изгледа злобно Пендъргаст и размърда заплашително горелката.

Пленникът лежеше с разширени от страх очи. Опита се да се надигне и да седне, но Бергер отново постави крак върху гърдите му, натисна и го прикова към земята. Без да маха крака си, се наведе и поднесе подобния на карфица пламък към лицето на пленника. Противната бяла светлина превръщаше очите на Пендъргаст в блестящи огнени точки. Пламъкът се приближаваше все повече и повече. Пленникът започна да се съпротивлява, опита се да извърне лице първо на една, после на друга страна, но Бергер продължаваше да го натиска, докато върхът на пламъка не започна да изгаря бузата му. Вече виждаше със задоволство как ужасът изпълва очите му, докато кожата се надуваше на мехури…

Последва невероятно бързо и силно — но едва забележимо — движение: пленникът сякаш изведнъж се изви по изключително странен начин, съпроводен с пукот на изместена кост и сухожилия. Изненаданият Бергер внезапно видя как пленникът вдига ръка. Усети как горелката се завърта и в следващия миг ослепителна бяла светлина изпълни полезрението му. Той се дръпна с вик и с изумление усети студената захапка на стомана около врата си — пленникът беше преметнал веригата и сега го дърпаше към бялата светлина, все по-близо и по-близо. Това сякаш продължи цяла вечност — макар че в действителност не би могло да отнеме повече от секунда-две. Съскащият бял пламък се заби като игла в окото му; последва внезапно кипене и мека, мляскаща експлозия и болка, която сложи край на всички болки; след това всичко се разтвори в бяла, ослепително бяла жега.

Пендъргаст падна обратно в плиткия гроб, дръпна тялото на Бергер върху своето и го използва като щит, докато войникът, окопитил се от първоначалната си изненада от неочаквания обрат, откри огън и куршумите започнаха да се забиват покрай ръба на изкопа. Ямата бе по-плитка, отколкото би искал Пендъргаст, но се оказа достатъчна. Като продължаваше да използва Бергер като щит, той насочи пламъка на горелката към веригата от лявата си китка до металния колан и я сряза не при китката, а долу, като остави шест стъпки верига, закрепена за ръката му. Куршумите се забиваха и рикошираха около него, няколко се забиха в Бергер със звук, сякаш някой пляска с длан прясно месо. С внезапен вик Пендъргаст се надигна от гроба, изблъска трупа, замахна и завъртя веригата като камшик. Тя описа дъга към тавана и пръсна крушката.