Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Нямаше значение. Разполагаше с алтернатива на погреб в раницата — две почти пълни бутилки оксиацетилен.

Докато се спускаше по старото спирално стълбище, спря да се ослуша. Огромните размери на крепостта и отекващите й коридори се бяха оказали истински дар, тъй като можеше да чува отдалеч тропота на приближаващите стъпки. Пендъргаст бе изненадан от суматохата на защитниците на крепостта, от реакцията им на непосредствен дразнител, от липсата на стратегия. Този детайл някак не му се връзваше.

Въпреки това възнамеряваше да се възползва от него, доколкото може.

Спусна се още по-надолу в старите нива на крепостта и намери тунел, който минаваше покрай външната стена. Тръгна по него, като от време на време осветяваше стената и проверяваше зида с острието на откраднатия нож. Хоросанът се ронеше лесно, но каменните блокове бяха добре обработени и прилягаха твърде плътно един към друг, за да бъдат изместени. На някои места в градежа имаше пукнатини, но те бяха твърде малки, за да му свършат работа, а зидът бе твърде як за целта му.

Спусна се на следващото ниво и продължи да търси, като от време на време спираше. Мина покрай серия заключени стоманени врати във вътрешната стена. Бяха сравнително нови и по всяка вероятност водеха към някогашната тъмница на крепостта, превърната по-късно в лаборатории. Някои от вратите бяха широко отворени и осветлението в помещенията бе оставено включено: вероятно лабораториите бяха напуснати по спешност от работещите в тях учени, може би бяха подплашени от стрелбата.

Точно след вратите откри онова, което търсеше. В основата на външната стена имаше серия големи пукнатини, които продължаваха радиално нагоре; блоковете покрай тях бяха разместени. На някои места пукнатините бяха широки между двайсет и трийсет сантиметра. Каменният под също беше напукан. Интересно. Пукнатините не се дължаха на естественото улягане на почвата. Точно обратното. Радиалното им разпространение говореше за активиране на вулканичната калдера, при което са се появили големи зони на нестабилност, минаващи право през основата на дебелата шест метра външна стена.

Като работеше бързо с ножа, Пендъргаст първо изчегърта хоросана около един изместен камък по края на най-голямата пукнатина, след което разхлаби блока с помощта на кирката и не след дълго успя да го измъкне. Бръкна в зейналата дупка и с облекчение откри, че външната стена е изградена по обичайната за осемнайсети век техника, при която обработените блокове се поставят по външната страна, а пълнежът зад тях е от натрошени камъни и пръст. С ножа и кирката успя да издълбае достатъчно голяма ниша за двете бутилки кислород и ацетилен. Намести ги внимателно и погледна часовника, който бе отмъкнал от един войник. Ако всичко вървеше по график, хората на Суза в този момент нахлуваха в градчето и се готвеха да овладеят лодки, с които да атакуват самата крепост. Според предварително подготвения план след двайсет или трийсет минути няколко лодки щяха да акостират на доковете на острова за отвличане на вниманието, докато основната част на отряда прави десант в залива зад крепостта.

Иначе казано, трябваше да изчака петнайсет минути. Моментът бе подходящ да огледа лабораториите, покрай които бе минал.

Първата беше заключена с примитивен механизъм от времето на Втората световна война, който устоя на острието на ножа само няколко секунди. Пендъргаст се озова в лаборатория, която не беше модерна според съвременните стандарти, но пък бе напълно подходяща за целта си — дисекции и аутопсии на човешки останки.

Но докато оглеждаше помещението по-внимателно, Пендъргаст забеляза малка, но показателна разлика между това място и стандартната зала за аутопсии, която можеше да се намери в мазето на всяка болница. Никога не беше виждал патология, в която да има нужда от ремъци, белезници и други средства за обездвижване.

Тази лаборатория не беше за дисекция — а за вивисекция.

Пендъргаст излезе и продължи по коридора, като осветяваше другите помещения през отворените врати или прозорчетата в тях. В повечето лаборатории имаше следи от неотдавнашно активно използване. Някои дори не бяха почистени и по масите все още имаше косми, кръв и парченца кост. Тук се бяха извършвали множество ужасяващи експерименти — и въпреки че помещенията бяха напуснати по спешност, Пендъргаст оставаше с впечатлението за някакъв продължителен проект, който неотдавна е достигнал кулминацията си.