Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Полковникът водеше отделението си напред; малцината пешеходци, които им се изпречиха, или замръзваха от изненада, или побягваха ужасени. С навлизането им по-навътре в града обаче започна да ги посреща спорадична стрелба от прозорците, покривите и страничните улички.

— Сдържащ огън! — извика полковникът в микрофона.

Хората му започнаха да стрелят в уличките и нагоре към покривите и неорганизираният огън бързо утихна.

Когато приближиха централния площад, местните започнаха да оказват по-организирана съпротива. Група младежи, набързо въоръжени, но без униформи, се изсипаха на площада и заеха позиции зад някакви теглени от коне каруци. Когато хората на Суза излязоха на открито, бяха посрещнати с огън отпред и от страничните улици.

— Червен екип, сдържащ огън! — нареди полковникът. — Син и Зелен, продължавайте напред!

Червеното отделение на Тиаго зае позиции и откри свиреп огън; леката картечница 50-и калибър помете площада, подкрепена от половин дузина добре насочени изстрели с РПГ. Огънят постигна желания ефект да пръсне противника и да всее ужас: веднага щом площадът беше разчистен, Червеният екип се втурна през него, следвайки другите две отделения по тесните улички от другата страна. Тук улиците започнаха да се спускат към водата и Суза вече можеше да види завързаните за каменните и дървени кейове лодки.

По време на разузнаването с бинокъла беше избрал двата най-подходящи съда — голям моторен шлеп с метален корпус и бърз пътнически катер. Противникът обаче отново откри огън, при това не само от покривите, но и от самото пристанище, покривайки дългите улици, водещи към водата. Внезапно втора група младежи се изсипа от една странична улица и откри стрелба.

— Контраатака! — извика полковникът, но картечарят на Тиаго вече беше открил огън: повали най-малко шестима от нападателите и пръсна останалите. Наблизо избухна граната, след това още една, която разруши фасадата на една сграда и ги обсипа с парчета мазилка и стъкло.

— Напред! — извика полковникът, но хората му нямаха нужда от подтикване — авангардът на трите отделения прочистваше улиците с автомати и РПГ, а картечарят покриваше тила.

Излязоха на широкия, открит от всички страни кей. Противникът отново откри огън, един от хората на полковника изпъшка и залитна, но трите отделения отново отвърнаха със смазващ огън и изстрели с РПГ, които запращаха защитниците високо във въздуха.

— Качвайте се! — нареди Суза.

Отделенията се качиха в съдовете според предварително уточнения план и срязаха въжетата. Двамата морски специалисти на полковника заеха места в кабините и запалиха двигателите, докато останалите заемаха отбранителни позиции по палубата. След по-малко от две минути съдовете вече се отдалечаваха от пристанището и набираха скорост, а хората му продължаваха да поддържат силен сдържащ огън по брега.

— Докладвайте загубите! — нареди полковникът.

Докладът не закъсня. Медикът се грижеше за двама пострадали, чието състояние не беше тежко. И двамата бяха повече или по-малко годни да продължат.

Полковникът гледаше с огромно облекчение как брегът се отдалечава. Операцията бе минала точно по план. Ако беше дошъл със сто души, още щяха да са на улиците, с повече ранени и изоставащи, без да се броят и неизбежните идиоти, изгубили се след погрешно взет завой, които трябваше да бъдат прибирани. Повече хора означаваше повече лодки, повече логистика и повече възможности за провал.

Когато съдовете се отдалечиха, спорадичната стрелба от брега спря. Тежкият шлеп бе отпред, хората му вече водеха прицелен огън, като не позволяваха на противника да се прегрупира и да се впусне да ги преследва. Полковникът извади копринена кърпа, свали каската си и внимателно избърса голата си глава и лицето си. Фаза едно беше завършена с минимални жертви. С известна неохота той насочи вниманието си напред, към мрачния остров, извисяващ се над водата. Не можеше да различи никакви хора, никакво движение. И докато оглеждаше крепостта върху черния вулканичен конус, чувството му за победа донякъде се разклати. За опитното му око крепостта изглеждаше непристъпна. Всичко зависеше от грингото. Не му харесваше да зависи от успеха на един човек, без значение колко способен е той — особено от човек, когото почти не познаваше.

Огледа се. Хората му също се взираха в крепостта с мрачни и сериозни физиономии. Явно си мислеха същото. Двата съда вече бяха преполовили разстоянието, островът ставаше все по-голям и по-голям, моментът на истината наближаваше.