Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Повтори заповедта, гмурна се и заплува с всички сили. Тренировките му в специалните части включваха и това — да плува под вода на големи разстояния с оръжието.

Наложи се да се подаде веднъж, за да си поеме дъх, после още веднъж — и двата пъти под унищожителен огън. Плуваше с отворени очи и виждаше как куршумите пронизват водата и оставят дири от мехурчета — но знаеше, че куршумите губят почти цялата си унищожителна сила само след двайсет и пет — трийсет сантиметра под водата.

Продължи да плува с пламнали дробове, като се взираше напред в зелената вода. Можеше да различи смътните очертания на канарите — подводната част на укритието, към което се беше насочил. Излезе на повърхността на подходящото място, под скалите, скрит от огъня от крепостта. Колкото и да изглеждаше невероятно, някои от хората му — сред които и Тиаго, gracas a deus, също изплуваха около него. Куршумите се сипеха върху горната част на канарите и ги обсипваха с отчупени парченца скала, но те се намираха в безопасност — засега.

Силна експлозия във водата недалеч от брега напомни на полковника, че врагът разполага с миномети и гранати и скоро ще ги насочи към тях.

Пропъди мислите за пълната катастрофа, която бяха претърпели. Разполагаше с хора, които още можеха да се бият. Не всичко беше изгубено.

Приклекнал в плиткото зад една скала, полковникът извика на хората си да се прегрупират. Виждаше още войници във водата да плуват към тях. Някои бяха ранени и едва се държаха на повърхността. Неколцина потънаха и не се показаха повече; други викаха за помощ. Полковникът можеше само да гледа безпомощно как загиват от куршумите и мините на противника.

Бе зашеметен от внезапния обрат. Шестима мъже освен него клечаха жалко зад скалите — ужасени, парализирани. Трябваше да направи нещо, да поеме нещата в свои ръце, да действа като лидер. Надникна през една тясна цепнатина между камъните и прецени положението. Противникът стреляше иззад вулканичния хребет над пристанището. Отдясно имаше разлом от черни скали; ако успееха да преодолеят откритото пространство и да се доберат до тях, можеха да продължат странично нагоре по склона към описващия дъга хребет.

Огледа се.

— Слушайте! — Замълча, после извика: — Filhos da puta [38] Копелета! (порт.) — Б. пр. , слушайте!

Ругатнята привлече вниманието им.

— Тръгваме нагоре, после зад онова прикритие там. След мен!

— Ами прикриващ огън? — попита Тиаго.

— Противникът е твърде многоброен, пък и това само ще привлече вниманието им. Затова просто ще тичаме като луди. На три… Едно, две, три!

Втурнаха се диагонално по склона. Моментално затрещя автоматична стрелба, но противникът явно не очакваше толкова бърза реакция и всичките седмина се добраха до убежището преди да започне стрелбата с РПГ. Ясно се чуваха излаяните на немски команди.

— Продължавайте! — извика полковникът.

Продължиха снишени напред, като изкачваха диагонално склона по леката извивка на острова. Стената на крепостта се извисяваше зловещо над тях.

Когато излязоха на открито, противникът отново откри огън и куршумите започнаха да се забиват в земята навсякъде около тях. Човекът отляво на полковника изпъшка, от гърдите му изригна фонтан от кръв и плът и той рухна тежко върху камъните.

Останалите продължиха да тичат напред под дъжд от куршуми. Чуха се още заповеди на немски: „Ihnen nach! Verfolgt sie!“ Полковникът разбра думите — противникът беше по петите им.

— Залегни! — извика той. — Залегнете и открийте огън!

Великолепно обучените му хора се обърнаха, залегнаха като един в меката пепел и откриха унищожителен огън с автоматите си. С огромно задоволство полковникът видя как неколцина от преследвачите падат, а другите побързаха да се метнат зад най-близкото укритие.

— Стани! — нареди той. — Бегом!

В следващия миг всички тичаха. И когато заобиколиха дъгата, Суза видя — горе, на около четиристотин метра от тях — зейналата дупка във външната стена. Щяха да имат много по-добри шансове за успех в крепостта, отколкото на открито.

— Към отвора! — извика полковникът и посочи.

Хората му се втурнаха напред, но отново бяха открити за вражеския огън. Ако можеха само да се доберат до дупката, може би…

Сврян в една разбита бойница в полуразрушената стена на старата крепост, Пендъргаст бе гледал как съдовете на полковника приближават доковете. Отначало си беше помислил, че това е част от предварително замислената маневра за отвличане на вниманието, но в един ужасяващ момент осъзна, че полковникът се е отклонил от плана.