Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

През цялото това време Албан слушаше с абсолютно равнодушна физиономия.

— Той говори за майка ти — каза му Пендъргаст. — Това не те ли смущава поне малко?

— Да ме смущава ли? — отвърна Албан. — Тъкмо напротив, чувствам единствено гордост. Виж само колко лесно беше да науча мястото на срещата ви в Сентръл Парк — не от друг, а от служител в нюйоркската полиция! И колко бързо хората ни си свършиха работата.

Последва кратко мълчание.

— А „Лонгитюд Фармасютикълс“? — попита Пендъргаст. — Какво за тях?

— Просто една от многото сателитни компании, свързани в една или друга степен с нашата работа — отвърна Фишер. — Проучванията ни бяха сложни, деликатни и разнопосочни, трябваше да черпим от много източници. Обикновено ги държим наблизо, но когато възникнат инциденти, както стана с „Лонгитюд“, се налага да се предприемат някои неприятни мерки. — Фишер поклати глава.

— Споменахте, че съм поне отчасти отговорен за успешното завършване на начинанието ви — каза Пендъргаст. — Че сте ме включили във финалната фаза. Какво всъщност искате да кажете с това?

— Скъпи ми агент Пендъргаст, несъмнено се досещате и за това. Вече го споменах — вашата атака срещу Vergeltung, упоритото ви преследване на Хелън и нас, нейните похитители. Бяхме намислили друг последен бета-тест за Албан, но когато на сцената се появихте вие, решихме да превърнем неуспеха във възможност. Напълно променихме параметрите на теста — при това доста бързо, следва да отбележа. Решихме да пуснем Албан в Ню Йорк. Да докаже, че може да убива безнаказано дори когато разкрива самоличността си пред охранителните камери. И като оставя следи, които да ви убедят, че убиецът всъщност е собственият ви син. Това откритие щеше да ви осигури… достатъчна мотивация да го хванете, нали така? Щом най-големият и дързък детектив има възможността, но не може да залови собствения си син убиец, това не означава ли, че нашият бета-тест е постигнал успех? Пълен, безусловен успех?

Пендъргаст не отговори.

— А след това Четирийсет и седем избяга и се добра до вас. И ние отново се възползвахме от неприятния инцидент. Променихме последната мисия на Албан. Вместо пето убийство той трябваше да отвлече Четирийсет и седем от собствения ви дом. Мисия, която той изпълни безупречно. — Фишер се обърна към Албан. — Много добра работа, момчето ми.

Албан кимна в отговор на похвалата.

— Значи вече сте усъвършенствали работата си върху близнаците — рече Пендъргаст. — Можете да ги произвеждате по ваше желание. Единият е идеалната машина за убиване, силен, интелигентен, безстрашен и коварен. И, което е най-важното, напълно свободен от каквито и да било етични задръжки.

Фишер кимна.

— Подобни задръжки, както се изразихте, ни костваха войната, нали така.

— Освен това имате друг близнак, който е толкова слаб, колкото е силен първият, напълно лишен от каквито и да било способности. Използвате го за робски труд, а при необходимост и като банка за органи. Е, след като сте усъвършенствали този процес, тази способност да произвеждате тези дяволски съвършени човешки същества, какво ще правите оттук нататък?

— Какво ще правим ли? — Фишер сякаш се слиса от въпроса. — Та нима не е очевидно? Онова, което се зарекохме, което се заклехме да направим, когато войските ви прегазиха градовете ни, убиха лидера ни и разпердушиниха нашия Райх. Хер Пендъргаст, има ли причина да си мислите, че целта ни се различава от онази, която сме си поставили от самото начало? Единствената разлика сега, след седемдесет години непрекъсната работа, е в това, че сме готови да я постигнем. Финалният бета-тест е завършен. Вече можем да започнем… как да се изразя? Масовото внедряване.

Пусна цигарата си на пода и я смачка.

— Но това започна да става досадно.

Обърна се към Бергер и отсече:

— Можете да започвате.

Бергер, който пушеше цигара от цигара през целия разговор, кимна почти хрисимо. Разгъна масата, постави на нея медицинската чанта и я отвори. Извади спринцовка за подкожни инжекции — дебела стъклена тръба в кожух от блестяща стомана, с дълга, жестока на вид игла. Вдигна фармацевтично шишенце с гумена тапа, пъхна иглата в него и внимателно, без да бърза, изтегли буталото, докато спринцовката не се напълни на три четвърти. Натисна буталото, за да изкара въздуха, обърна се и пристъпи към Егон с вдигната спринцовка.

По време на разговора Егон беше гледал напред, увиснал на оковите си като някакво примирило се с участта си животно. Но щом видя приближаващия Бергер, внезапно се оживи.