— Последната фаза от начинанието ви — с безизразен тон рече Пендъргаст. — Използвахте тази фраза и преди. Предполагам, че имате предвид така наречения бета-тест?
За момент Фишер като че ли се изненада. После се усмихна.
— Отлично, отлично. Да, имах предвид нашия бета-тест.
— Какво всъщност представлява той?
— Сигурен съм, че вече сте се досетили. През изминалия половин век ние следвахме стъпките на доктор Менгеле и доктор Фауст и продължихме великата им работа върху близнаците.
— Работа, започната върху безпомощни жертви, държани в концентрационни лагери — каза Пендъргаст.
— Работа, започнала по време на онази злощастна война и по-късно пренесена тук, в Бразилия. Работа, която вече е приключена — отчасти благодарение на вас.
— И какви са научните принципи, застъпени в нея? — хладно попита Пендъргаст.
Фишер потупа брадичката си с пръст.
— Просто на теория, изключително трудно на практика. След зачеването и първата митоза двете дъщерни клетки се отделят и започват да се развиват самостоятелно, прокарвайки пътя към идентични близнаци. Когато двата ембриона достигнат стадия морула [33] Ембрион в ранен стадий на развитие, състоящ се от 12–32 клетки. — Б. пр.
, започва наистина деликатната работа. Започваме процес на прехвърляне на генетичен материал между ембрионите. При добрия подсилваме генетичния материал с най-доброто от другия ембрион, като заместваме по-некачествения материал, който отива в лошия ембрион.
— Но ако близнаците са идентични, как може да има разлика между ембрионите? — попита Пендъргаст.
Фините черти на Фишер се озариха от усмивка.
— А, господин Пендъргаст, вие идентифицирахте съвсем точно основния въпрос, с който учените ни се бореха години наред. Отговорът е следният. Човешкият геном съдържа три милиарда основни двойки. Дори при идентичните близнаци са налице грешки — лоши копия, обърнати секвенции и тъй нататък. Ние подсилваме тази вариация, като леко облъчваме неоплодената яйцеклетка и сперматозоидите преди зачеването. Не толкова много, че да създадем изрод, а само колкото да получим необходимата вариация за размяна на гени. Така вместо да смесваме гените слепешком, по грубия начин, по който го прави природата, ние можем да изградим мъж или жена според внимателно установени спецификации.
— И какво става с „лошия” ембрион?
— Нищо не се пилее напразно. Лошите близнаци също се развиват. Вашият… Тристрам е идеален пример за това. — Фишер се засмя. — Той или тя се възпитава като работна ръка в лагерите и полетата, като полезен и осъществен член на обществото. Arbeit macht frei. И, разбира се, лошият близнак, der Schwachling, е отличен донор на органи и кръв, ако добрият близнак пострада или се нуждае от трансплантация. Естествено, това са най-подходящите за трансплантиране органи, които не могат да бъдат отхвърлени. — Фишер млъкна, за да запали нова цигара. — Подробното проучване, усъвършенстването на процедурата, идеалният краен резултат — можете да си представите, че за постигането на всичко това са нужни години, десетилетия усилен труд. И много, много повторения, всяко от които малко по-добро от предишното.
— Повторения — каза Пендъргаст. — С други думи, двойка близнаци, междинни стъпки в процеса, които не са отговаряли на очакваните спецификации. Човешки същества, които трябва да се ликвидират.
— В никакъв случай. Можете да ги видите всеки ден в градчето, как живеят своя полезен и продуктивен живот.
— Можете да видите и двойниците им в онзи ваш подземен концлагер.
Фишер повдигна вежда.
— Господи, доста зает сте били нощес.
— А Албан? Предполагам, че той е върхът, венецът на начинанието ви, нали?
Фишер трудно можеше да скрие гордостта си.
— Точно така.
— Което означава, че той самият е бета-тестът — отговори на собствения си въпрос Пендъргаст.
— Да. Като истински човек на науката доктор Фауст предложи собственото си семейство. Линията Фауст-Естерхази се оказа изключително богата. Но трябва да кажа, че линията Пендъргаст се оказа още по-богата. Съюзът между вас и Хелън, макар и случаен, създаде забележителен продукт. Забележителен, надхвърлящ всичките ни очаквания. — Фишер поклати глава. — Бяхме позволили на родителите й да заминат за Америка и да живеят там свободно, да отгледат децата си. Един от ранните ни експерименти целеше да разберем как субектите ни функционират в друга среда. Оказа се катастрофален провал. Когато порасна, Хелън се откъсна от нас. Тялото й вече беше подготвено винаги да създава близнаци — това беше лесно. След случайното й забременяване тя бе принудена да се върне тук. В противен случай плодовете щяха да умрат без специалните грижи, необходими за износването им. Но тя се върна в Бразилия след осмата седмица на бременността, твърде късно за бластоцитните процедури [34] Бластоцити — клетките, изграждащи морула. — Б. пр.
, които бяхме разработили в Нова Годои. Това ни принуди да опитаме нещо ново — сложна експериментална техника на прехвърляне на генетичен материал между по-развити плодове. Несъмнено ще оцените иронията, хер Пендъргаст. Именно това закъснение ни доведе до бляскавия успех. Винаги сме смятали, че генетичната работа трябва да се извърши рано, още през първите няколко седмици. А ето че постигнахме големия пробив със закъснялата работа върху близнаците на Хелън. — Фишер замълча. — Тя така и не прие факта, че не можем да й позволим да отведе децата обратно в Америка. Трябваше да ги задържим, разбира се. Още от самото начало Албан беше наистина много обещаващ.
Читать дальше