Линкольн Чайлд: Скръбният лабиринт

— Ако нямате нищо против, бих искал да прегледаме наново първоначалното ви изявление. Преди това искам да кажа, че ще ми се наложи да задам някои неудобни и неприятни въпроси, за което се извинявам предварително. Не се съмнявам, имайки предвид вашия опит с прилагането на закона, че ще проявите разбиране.

— Разбира се – отговори агентът с мелодичен южняшки акцент, но с нещо твърдо в него – метално.

— Има няколко момента в това престъпление, които, честно казано, намирам за загадъчни. Според вашето изявление и това на – Англър стрелна поглед към доклада на бюрото си – вашата подопечна госпожица Грийн снощи около девет и двайсет се почукало на входната врата на вашето жилище. Когато госпожица Грийн я отворила, открила пред нея вашия син, завързан с дебели въжета. Вие сте се уверили, че е мъртъв, и сте подгонили черен „Линкълн“ на юг по „Ривърсайд“, като през това време сте се обадили на деветстотин и единайсет. Така ли е?

Агент Пендъргаст кимна.

— Какво ви накара да решите, поне на първо време, че убиецът е в тази кола?

— Беше единствената движеща се по това време. Не се виждаха минувачи.

— Не ви ли хрумна, че извършителят може да се крие някъде из двора ви и да избяга по друг маршрут?

— Колата мина няколко пъти на червено, качи се на тротоара и прегази цветна леха, влезе в магистралата по алеята за излизане от нея, правейки незаконен обратен завой. С други думи, създаде доста убедително впечатление, че се опитва да избегне залавянето.

Сухият, леко ироничен тон на това заявление подразни Англър. Пендъргаст продължи:

— Мога ли да попитам защо полицейският хеликоптер закъсня толкова?

Англър се подразни допълнително.

— Не е закъснявал. Беше на място пет минути след обаждането, а това е доста добре.

— Не е достатъчно добре.

В опит да си върне контрола върху разпита, Англър каза малко по-рязко, отколкото беше имал намерение:

— Нека се върнем на престъплението. Въпреки внимателното претърсване на околността моите детективи не успяха да намерят свидетели, като се изключат онези от Уестсайдската магистрала, видели самата кола. Няма следи от насилие, нито от алкохол или наркотици в трупа на сина ви. Починал е от строшен врат може би пет часа преди да го намерите. Или поне това е предварителната оценка в очакване на аутопсията. Според показанията на госпожица Грийн й е отнело петнайсет секунди да отвори вратата. Така че имаме убиец – или убийци – който отнема живота на сина ви, връзва го (не непременно в този ред), подпира го на входната ви врата вече в rigor mortis ; звънва на звънеца, връща се в линкълна и успява да се отдалечи на няколко преки, преди вие да успеете да започнете преследването. Как е могъл той или те да се движат толкова бързо?

— Престъплението беше безупречно планирано и извършено.

— Така, а възможно ли е да сте били в шок, нещо напълно разбираемо предвид обстоятелствата, и да сте реагирали по-бавно, отколкото споменавате в показанията си?

— Не.

Англър обмисли този кратък отговор. Погледна сержант Слейд, както обикновено мълчалив като Буда, после отново Пендъргаст.

— След това имаме, ъъъ, драматичния характер на самото престъпление. Вързан с въжета труп, сложен пред входната ви врата – определено показва някои от характерните черти на бандитските убийства. Което ме насочва пак към основната насока на разпита. Отново моля за извинение, ако някои от въпросите са натрапчиви или обидни. Синът ви беше ли член на някоя банда?

Агент Пендъргаст отвърна на вторачения поглед на Англър със същото каменно и непроницаемо изражение.

— Нямам представа с какво се е занимавал синът ми. Както посочих в своите показания, ние се бяхме отчуждили.

Англър прелисти страница от доклада.

— Криминалистите и детективите от моя отряд проучиха местопрестъплението много внимателно. Нямаше биологичен материал, нито цялостен, нито частичен, като се изключи този от сина ви. Нито косми, нито влакна, отново с изключение на тези от сина ви. Дрехите му бяха чисто нови – най-обикновена направа, и като капак тялото на починалия беше грижливо измито и облечено. Не намерихме гилзи на магистралата, защото вероятно изстрелите са били дадени от вътрешността на колата. С една дума, извършителите са били запознати с криминологичните техники на проучване на местопрестъплението и са внимавали много да не оставят следи. Знаели са много добре какво правят. Агент Пендъргаст, любопитен съм как бихте коментирали това от професионална гледна точка?