Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Както тичаше, Пендъргаст извади мобилния си телефон и набра един номер.

— Проктър, докарай колата. Движа се на юг по булеварда.

Линкълнът беше почти напълно изчезнал, като се изключат стоповете, чиято светлина трепкаше заради леещия се дъжд. Но когато колата бавно взе завоя при 126-а улица, се изгубиха и те.

Пендъргаст продължи преследването презглава. Черното му сако плющеше зад гърба, а дъждът го пареше по лицето.

На няколко преки пред себе си отново видя лимузината, спряла зад две други коли на светофара. Отново извади телефона и набра номер.

— Двайсет и шесто полицейско управление – чу в отговор на обаждането си.

— Обажда се специален агент Пендъргаст от ФБР. Преследвам черен „Линкълн Таун Кар“, нюйоркски номер, нечетлив, движи се на юг по „Ривърсайд“ при сто двайсет и четвърта улица. Водачът е заподозрян в убийство. Имам нужда от помощ за спиране на колата.

— Сто и четвърти – чу се гласът на оператора. Миг по-късно: – В района имаме патрулка на две преки по-нататък. Дръжте ни в течение за местоположението на колата.

— Въздушна подкрепа също – каза Пендъргаст, който продължаваше да тича презглава.

— Сър, ако водачът е само заподозрян...

— Той е приоритет за ФБР. Повтарям - приоритет .

Кратка пауза.

— Ще вдигнем птичка във въздуха.

Когато прибра телефона, лимузината изведнъж се стрелна покрай колите, които изчакваха червения светофар, качи се на бордюра, мина по тротоара, пресече няколко цветни алеи в Крайбрежния парк, вдигайки пръски кал, и пое надолу по изхода от булеварда към магистралата „Хенри Хъдзън“.

Пендъргаст отново звънна на оператора, за да му предаде новите данни за местоположението на колата. Последва ново обаждане на Проктър, след това агентът влезе в парка, прескочи ниска ограда, спринтира през няколко лехи с лалета, а очите му не изпускаха стоповете на колата, която летеше по изходната алея към магистралата. Свиренето на гумите й долетя до него.

Прехвърли ниската каменна ограда в далечния край на булеварда и се спусна наполовина бегом и наполовина пързаляйки се по насипа, като разрита отпадъци и бутилки в опита си да пресече пътя на колата. Падна и се затъркаля, с усилие се изправи, дишайки тежко, подгизнал от вода, а бялата риза окаляна на гърдите. Видя как лимузината направи обратен завой и се понесе по спиралата на изхода в негова посока. Посегна за своя „Лес Беър“, но ръката му напипа само празния кобур. Огледа бързо тъмния насип и когато ярката светлина разсече мрака около него, беше принуден да се хвърли настрани. Щом колата отмина, скочи отново на крака и я проследи с очи, докато тя се смесваше с потока превозни средства.

Миг по-късно се показа ретро „Ролс-Ройс“ и спря рязко до бордюра. Пендъргаст отвори задната врата и се хвърли в купето.

— Следвай линкълна – нареди той, докато си слагаше колана.

Ролс-ройсът плавно набра скорост. Пендъргаст чуваше сирените в далечината, но полицията беше твърде назад и без съмнение щеше да заседне в трафика. От джоба на вратата той измъкна полицейска радиостанция. Преследването стана по-бързо. Лимузината слаломираше из лентите за движение, заобикаляйки колите с почти сто и шейсет в час дори след като навлязоха в район на ремонти, където бетонни бариери се издигаха от двете страни по банкета на магистралата.

По полицейското радио имаше доста приказки, но Пендъргаст и Проктър бяха начело на преследвачите. Хеликоптерът никакъв не се виждаше.

Изведнъж сред трафика пред тях се появи поредица ярки отблясъци, последвани почти на мига от трясъка на изстрелите.

— Стреля се! – обяви Пендъргаст в отворения канал. Веднага беше разбрал какво става. Пред тях колите диво се застрелкаха наляво-надясно, изпаднали в паника, съпроводена от отблясъците на още изстрели. След това се чуха трясъци, докато множество коли се забиваха една в друга с висока, като за магистрала скорост, предизвиквайки верижна реакция, съпроводена със съскане и съсипани ламарини. С голямо умение Проктър натисна спирачките на ройса, завъртя волана и плъзна колата в опит да се промъкне покрай верижната катастрофа. Обаче лимузината се удари под ъгъл в една от бетонните бариери, отскочи обратно на платното и бе блъсната отзад от шофьор, който се заби в струпаните коли с оглушителен трясък. Пендъргаст, който седеше отзад, беше запратен напред, но коланът болезнено прекрати полета му и го изстреля назад. Полузамаян, той чу съскане на пара, писъци и викове, свирене на гуми и трясък от допълнителни катастрофи, докато колите продължаваха да се забиват в задниците на тези пред тях. Всичко това беше смесено с усилващия се хор на сирените и сега, най-накрая, и с плющенето на хеликоптерни витла.